До водопадите над хижа Ловна

 

                                                                                        

До водопадите над хижа Ловна в Рила

        Когато времето е малко, но маршрутът не търпи забележки, трябва да се избере пътят по-който трябва да се тръгне. След кратък размисъл, но не от моя страна, а на сина ми Боян поемаме към малка част от лоното на Рила. Приключението е пред нас и не трябва да изкушаваме мързела, който дебне наблизо и се мисли предварително за победител.

„Пежакът“ , който дремеше безгрижен в гаража не очакваше да пристигне тока, липсващ ни от сутринта. Когато това стана времето се забърза. С помощта на тока гаражът най-после радушно отваря порти.  „Пежакът“ въздъхва почти облекчено.

   Малка раничка, две шишета чешмяна вода, фотоапарат „Канон“ и разбира се желание ни помага да поемем към село Говедарци и приключението…

И малко информация, която днес звучи исторически от книгата: „Пътеводител за Рила“ от далечната вече година за нас, 1958 година. Издадена тогава от държавно издаделство „Медицина и Физкултура“ Авторите: М.Гловня, Живко Радучев и И. Шехтов

„От с. Говедарци за х. „Седемте езера“ се отива по осето, което минава през с. Доспей махала, край Рибното стопанство „Надарица“ и достига до горския пункт „Гьолечица“ – 7 километра. Оттук започва широк коларски път, на места чакълест, но неудобен за големи автобуси. Този път стига до горското жилище „Вада“ – шест км..

От горското жилище „Вада“ започва горски коларски път, който пресича река Прав/черни/ Искър, изкачва се доста стръмно по склона и със серпентини излиза на главното балканско било и край изкуствено прокаран канал „Вада“ /Урсузбара/ стига поляната Говедарника в м. Вада за 40минути. /През поляната в западна посока започва пътека, която за около 35 – 40мин. Отвежда до ловната хижа в долината на река Джерман./“

     И така стигаме до местността „Гьолечица“ с „Пежака“ на сина ми, и тръгваме по разбит някогашен асфалтиран път, който след четири км. ни отвежда до хижа „Вада“. Часът на тръгване се оказва:14:41. Пристигаме в горския дом, сиреч хижа Вада в 15:40. Срещаме погледите на хижаря, негов гост с бира в ръката и една дама, която може би също живее на това място. Младо куче порода „Немска овчарка“ ни посреща с любопитно душене, което остава без последствия за панталоните ни, които остават здрави. След разменените между нас усмивки и поздрави със срещнатите хора пред хижата поемаме по-маршрута Е-, който ни води към хижа „Ловна“. Времето е малко, стъпките ни трябва да побързат. Пролетта вече е захапала с успех  гората покрай нас с красивите си бели цветове, джанки; билки, “Червена Медуница“; див люляк, подбел в жълто срещат погледите на туриста позволил си да убие времето с в разходка в тая част на Рила планина. Рилска иглика, Палаво шапиче и Рилски невен са някои от редките билки срещани на това място.

      Успяваме да се изкачим на билото, където няколко указатели спират очите ни. Наблизо е връх „Зекирица, който вече сме успели да изкачим със сина ми Боян. Друг път пък води към „Седемте Рилски езера“. Нашият се спуска рязко надолу, стига коларски път по който тече вода и после вляво минава през гора от смърчове за да стигне до река Джерман. На това място не намираме мост, но няколко смърча правят минаването през реката възможно. Вярно има и доза опасност, но приключенията са за това. Без да се колебаем и за миг, успяваме с Боян да минем през буйните пролетни води на Джерман. Вече сме наблизо. Но и далеч. Следва ново изкачване, което ни отвежда в близост до хижа „Ловна“.

     „Тя е стара едноетажна постройка, строена през 1838год. от ловците на град Сапарева Баня в местността „Пърляко“ над левия бряг на река Джерман на 1654 м. н. в. През 1988година хижата е разполагала с шейсет места в стаи с по ч или шест легла и помещения с нарове. Имало е тогава /за днес не знам/туристическа кухня и столова. Водоснабдена е била и електрифицирана от собствена ВЕЦ, подхранвана от река Джерман. На склона срещу хижата е била просечена ски-писта, съоръжена със ски-влек. Имало е постоянен домакин и е приемала туристи през цялата година.“

Тези сведения чета от „Рила -пътеводител на Живко Радучев /второ издание от 1988година.

      Нашата цел е водопад на река Джерман намиращ се над хижа „Ловна. Пролетните води с искряща белота и чистота ни очакват. Разбираме от табели, че е забранен риболова на пъстърва. Освен това ни става ясно от друга, че се движим по Европейски маршрут Е – 4. Пиренеи – Алпи – Рила- Пелопонес. Пътеката ни води покрай река Джерман отляво и вдясно. В близост към нас надничат прозорците на хижа „Ловна“. Минзухари в синьо карат фотоапаратът ми да снима красотите на поляната. Синът ми на един дъх стига до най големия - водопада. Подхранван от топенето на снеговете, той сега се оказва красив и величествен. Всъщност това място изобилства от многобройни по-малки водопадчета, които карат река Джерман да се усмихва облечена в красива, бяла булчинска премяна.

    Часът на пристигането ни се оказва точно 16:58. Снимки, видеоклипове и усмивки се запечатват в спомена за приключението, което остава да живее, а не мъждука в нас. В 17:08 тръгваме отново по обратния път. Точно в 18:04 минаваме покрай хижа „Вада“.

Успяваме да вземем четирите километра на връщане при колата на сина ми- местността „Гьолечица“ за час. Или 19:05.

По време на приключението доброто настроение беше с нас. Не успяват да ни разколебаят три кучета, които по това време правят разходка със стопаните си. Няколко пролайвания едва ли ще ни уплашат щом километрите не успяват да ни сторят нещо. Задрямал „Пежакът“ на сина ми Боян изръмжава и неохотно поема по обратния път. Пътят, който води към дома ни…

Миговете преживени остават в спомена… А спомените особено милите не се забравят!

До скоро в царството на Рила, приятели!

В. Софин  30.04.2025год -01.05.2025год.