Защо не идват баба и дядо? "Перипетии през погледа на едно петгодишно момиче"

                                                                     

                                                                   

                                               Защо не идват баба и дядо?

       Една вечер, когато си бях у дома и си играех на рисуване, мама ми показа на телефона баба и дядо.

Скоро не бях ги виждала. Уж били близо, казва мама пък ми се струва, че са далече.

Попитах я:

–        Мамо, а защо баба и дядо не идват да ме видят?

Мама се засмя само как тя си знаеше и ми каза:

–        Ами те са много заети хора, Софи!

–        Че какво толкова правят? – настоях да узная, аз.

–        Ходят на работа всеки ден и затова нямат време…

–        Ами ти, мамо нали винаги намираш време да ходим на разходка в парка за да играем! Защо и те не намерят?

Мама каза, че съм прекалено умничка за годините си. Ти да видиш! Не като децата в детската, които не рисуват като мен, а се блъскат едно в друго като мислят, че това е игра…

Хм! Игра, ама друг път!

Изведнъж се сетих, че баба и дядо са стари. Нали щом са стари не трябва да ходят на работа. Ето на, на приятелката ми Кате, баба ѝ си стои у дома. Попитах мама, а тя:

–        Трябва първо да се пенсионират и тогава ще си стоят у дома, Софи. Тогава може и да имат повече време за да дойдат да те видят.

–        Ами, мамо! Че аз ще остарея докато те се сетят да дойдат и да си играем с тях! – казах на мама, а тя пак ми се засмя пак в лицето:

–        Няма да остарееш, Софи, а ще пораснеш!

Пък аз не искам да пораста. По-добре е да съм малка. Така, мама, тате и баба и дядо ще ми дават толкова много играчки колкото си искам.

Знам, че мама не е съгласна, но кой я пита нея…

     Дядо само да ми дойде! Скоро не ми е писал „стихче“. Даже не ми е чел приказка. Пък аз толкова много обичам да слушам за Пипи. Оная Пипи дето мама казва, че и били дълги чорапите. Пък аз си зная, че през лятото трябва да са къси, за да не е толкова горещо. Мама отново ми се смее. Не, не съм съгласничка с нея. Какво толкова съм казала? Върви, че разбери. Смеят се с тате, а не казват защо!? Зная, че смехът е здраве. Мама ми го е казвала, но все пак, защо!?

     А вие деца обичате ли, приказката за Пипи, която обича да се забавлява като се смее? Ами за онова дебеличко човече с перка на гърба дето летяло и живеело на покрива… с трудното име Кар… сон ли беше или Карлсон!? Май беше заедно с едно Дребосъче!?

     Попитах мама, какво е това Дребосъче, а тя ми каза, че било малко човече като мен. Не мога да разбера, защо не го кажат направо, а измислят там някакво си „Дребосъче“!?  Това го могат само възрастните. Абе аз, като порасна… Ама нали си казах, ще бъда малката принцеса на мама и тате. Те да му мислят като пораснат повече от мен!

До скоро, мили деца! Веселата Ви, приятелка, Софи!

В. Софин 12.05.2025год.