Преди да обуя цинтите

 

                                                                    

Преди да обуя цинтите

   Ето ме и мен!...  На осемнайсет години, остриган нула номер. Но и готов! Ами? Да. Баща ми показва три дни преди да вляза в казармата как се навиват партенки на краката.

–      Че то с чорапи, не може ли татко? По лесно е… – питам аз, притеснен.

–      Не бива. В армията си има правила. От чаршаф се късат парчета подходящи за краката и се увиват преди да се обуят обувките. Иначе нозете ти ще станат на пихтия щом почнеш да търчиш..

–      Защо да търча, татко?

–      Ами подготовка. Ще бягащ, ще правиш коремни на лоста и ще маршируваш!

–      Ами!? – подлагам на съмнение мнението на баща ми невярващ, че точно това ще се случи в казармата на мен.

Все пак се старая да уча как се навиват партенки. Трябвало за време да се прави. Че защо ми е да бързам? Баща ми, каза тогава, че това ще разбера като вляза и се строя на плаца заедно с другарите си по съдба.

Не зная дали беше прав, но влязох в БНА – ами Българската Народна Армия. Днес не е народна, защото е съставена от други елементи…

Хора там няма! Само Българска армия. Но от какво е съставена, не мога да ви кажа. Военна тайна!

Три дни, забележете три дни намотавах партенки на краката и обувах цинтови обувки, с които се опитах да наранявам плаца заедно с другарите си по съдба. Не успях да издържа. Не за друго, а защото времето бягаше прекалено бързо за мен. Напусках помещението последен и като такъв едва успявах да вляза в строя. За целта взех, че нахлузих чорапи и забравих, че ги е имало партенките.

После разбрах, че те били нужни за да предпазват краката от охлузване. Ако бягаш по цели дни с цинтови, войнишки обувки може да останеш без нозе. Кекавите, е аз не бях от тях намериха почти веднага, къде се намира лечебницата. При мен обувките се скъсаха отзад, но краката слава Богу не ме предадоха. Въпреки чорапите и предупреждението на баща ми. Така де! Нямаше време да се спазват някои правила. Закъсаш ли! Ще ти осигурят допълнителна маршировка от, която краката ти ще станат чужди.

А лоста? А дрямката, която идва без време по-време на час в кабинетите за обучение? Да ви припомня само:

–      Внимание! Само за заспалите. Стани, мирно!

–      Какво висиш като дроб на лоста?

 Честит празник на храбростта, българи!

В. Софин 6.05.2025год.