За и против!

 

                                                                                 

 

                                                                За или против!

        Мислех си, че когато отивам към края… ами! Мислех, че ще става по-добре поне за кратко! Уви! Дали от годините не съм днес, настинал!? Или може би, върнал се в двайсетият век, когато… Когато имаше истинска храна. Имаше, войни, не че ги няма и днес. Имаше любов, не че я няма и днес.  Но за терористи се заговори след 11септември 2001год. Преди това го нямаше! Ами случки само, някакви. И забележете без терористи. Днес всеки е евентуален. Готов дори и само нож да има в ръцете си. Първо човек трябва да се научи да уважава живота преди да посегне на него!

Дайте да отрежем клона си щото пречел на съседа ни! Ами? Дайте да подпишем договор, защото така било изгодно на тия, които правят оръжия!

        Изкуственият интелект! Добре дошъл! Чувам овации от хора мислещи си за набъбването на банковите сметки. Ами, утре? Ще сме ненужни. Ще бъдем смет, която изкуственият интелект наложително ще трябва да измете.

      Всичко, забележете! Електронно и подчинено на единствената директива: „Интелектът не е в състояние да се управлява от човек! Той е излишен! Пречи а развитието на планетата Земя. Вирусите ще помогнат. Хората са изобретателни. Пък и ние… Ще им помогнем по лесно да се махнат.“

 Фантастиката става действителност, а днешната действителност е размазана. Нея вече я няма. Както и човекът с неговите жалки действия за управление на планетата и власт над всички други, люде.

Имаше време. Днес го няма. Полека лека електронното ще замени истинското. Няма време! Познато, но не и осъзнато.

Върнете се към фантастите на двайстия век! Колко много истина са написали автори като Айзък Азимов и неговата книга: „Аз, роботът“ : откъс

 — Доктор Келвин — казах колкото е възможно по-любезно, — хората не правят разлика между вас и „Ю. С. Роботс“, за тях това е едно и също. С вашата оставка се слага край на цяла една епоха и…

— Интересува ви човекът, живият човек, нали?

Тя не ми се усмихна. Имам чувството, че никога не се е усмихвала. Но острите й очи ме гледаха спокойно, без гняв. Усетих как погледът й ме прониза чак до тила и разбрах, че съм съвсем прозрачен за нея; и че всички са така прозрачни.

Но независимо от това отвърнах:

— Именно.

— Човекът у робота? Тук има някакво противоречие.

— Не, докторе, човекът у вас.

— Та и мен самата ме наричат робот. Сигурно вече са успели да ви кажат, че у мен няма нищо човешко.

Наистина ми бяха казали такова нещо, но по-добре би било да го премълча.

 

      Днес се отрича истината, но ножът на гилотината е близо… Прекалено близко, за да осъзнаем единственото: „Всичко е любов“. Там, където е електронното там няма любов. Има власт и закони подчинени единствено и само на изкуствения интелект.

Добре дошли или всъщност, „Сбогом гринго“.

В. Софин 02.05.2025год.