Сахарска АФРОДИТА
С издължено тяло на богиня
неземна сякаш Афродита
пред мен усмихва се честита -
жегата в сахарската пустиня!
.
В жега тя напълно ме разбира
преценява ледена - дъха ми спира
в уста изцедена с целувка медена
открила сгодна в мен квартира -
струята на облекчаващата БИРА!
.
Към мен беше мила
оригна се вода отпила;
обля лицето ми със пяна
бе трезва, не пияна -
всъщност наказа ме КАМИЛА!
.
Смущава нощем тишината
изкушава денем и съдбата.
Дали това е ревността,
дето пали в гърдите любовта!?
Идва ТЯ - изпепелява ни мечтата!
В. Софин 16.07.2026год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар