Чужд в България

 

                                                                                

Чужд в България

   Аз студент. България. Аз обича страна. Не обича лоши шофьори. Зебра. Трябва минавам.. Не може! Не дават, мене... Искат да газят! Мене да газят!? Защо!?

Зеленото свети сфетофарът. Тръгвам. Бавно. Стъпки. Броя бялото на зебрата. Опа! 

Шофьор туря спирачки. Турям моите аз. Гледам шофьора. И той ме зяпа. Говори нещо! Не разбира...

Излиза от колата. Минава зад нея! Не разбира!?

Вади нещо от багажник. Гледа, бухалка. 

Крака мои лепнат на асфалта още. Шофьор не лепне!?

Идва говори с мене! Защо? Зеленото свети светофарът.

Идва и вика нещо за мама, че и баща споменава. Защо!?

Питам го. А шофьор почва бие мене!? Защо!?

Бронята на колата щял да изкривя, аз... Неговата!!!

Без епитети, вика ми шофьор. Па я знам ли, що е това!?

Продължава бие мен бухалка.

Най- после...! Ами, полицай. Арестува и двамата. Па мен, защо!? Я минавам зеленото на светофар!

Вика ми. Не внимавал. Щял съветва мен. Защо!? Я студент. България. Аз обича страна.

Страна обичала мен, вика полицаят мене. Тогава защо!?

Защото трябвало да се внимава. Имало дипломатическо нота. Не трябвало чужденец да се меси в работите на България. Че я не месим, а баници,купувам готови му викам!?

Взе, че се смя нещо. Полицаят пак се смя. Глоби ме!? Още не разбирам, защо!?

Но аз България, обичам. Знам вече преминавам не зебра, там улица, където коли няма! Светофар свети зелено, няма!

В. Софин 05.07.2026год