Жива красота
На разходка у гората бях
разлистваше листата.
В зеленината аз съзрях
как стелеше се тишината!
На пътеката, където бях
празнуваше горещината.
Лишено Слънцето от смях
хапеше ме по краката!
Крачех смел без страх
път избирах за душата.
Пред зряла ягода се спрях
скрита от очи в листата.
Наведох се, не я отбрах -
нещо трепна ми ръката
в този миг явно осъзнал,
трябва да живее красотата!
В. Софин 17.07.2026год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар