Четири върха за един ден в Рила -част първа

                                              

                                                            

Четири върха за един ден в Рила - първа част

Когато октомври хапе сутрин върховете на Рила и в ниското иглолистните гори хващат слана, заедно с тревите, синът ми Боян и разбира се виновника за похода моя милост, поемаме към Мальовишкия дял.

Днешното събитие ни дава повод за радост, защото ясното небе подсказва предстоящите изумителни гледки и снимките, които фотоапаратът ми с готовност ще направи.

И за убедя скептиците, че алпийската час на Рила си заслужава усилието на краката от страна на туриста ще споделя с Вас читателю, какво е написал Иван Вазов в книгата си „ВЕЛИКАТА РИЛСКА ПУСТИНЯ“

„И наистина, Рила е най-великолепната планина българска.

Това е голям къс от Алпите, хвърлен в пъпа на Балканския полуостров, в пъпа му – с геометрическа точност, – както ще се убедите при първия поглед на картата. С изключение на Мусала, тя е по-висока от всички други наши планини; по-висока е и по-грандиозна със своите изшилени, остри и скалисти върхове и с грамадната си и могуществена снага, която сякаш подпира със силата си небесния свод. Тя прилича на една крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони, пирамидовидни и купеновидни кули, замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието…“

И наистина след тези думи на народния поет Иван Вазов възпял достойно с пътеписа си красотата на „ВЕЛИКАТА РИЛСКА ПУСТИНЯ“ няма как да се възпрем и да поемем обратно.

Пътят е очертан и води само напред. Тръгваме от Самоков, минаваме през селата Мала Църква, Маджаре и Говедарци за да спрем за почивка Пежакът /колата на Боян/в Ц П Ш – Мальовица.

Поемаме през Меча поляна нагоре към хижа „Мальовица. Студът ме хваща сериозно и принуждава ръцете ми да сложат зимна шапка. Сланата на места пуснала бяла коса отстрани в тревата смущаваше погледите ни.

Часът девет сутринта не подсказва изобщо дали преходът ще бъде успешен. Най- после ще споделя, че днес ще бъдем гости на заслон БАК, откъдето ще хванем пътеката към връх Ловница -2695 м. От там ще покорим още три в близост, които са Голям Купен- 2731 м, Среден Купен -2724 м.н.в. и Малък Купен -  2661 м. н. в. . Ако успеем с времето ще прескочим и до връх Попова Капа, но ако пък не ще слезем по сипеите към Страшното езеро. От там към Йончево и на края в завършека ще акустираме при Пежака в Ц П. Ш. Мальовица.

Докато се движим по гористата долина към хижа Мальовица очите ни срещат много растения.  Смърчове, черен бор, бяла мура, трепетлика, бреза, габър;  на места, малини, хвойни, шипки, ели и други.

Срещат се и диви животни. Някои от тях като лисица издават странно лаене. Скален орел, катерица, ястреб, сойки, кълвачи, гущери и други.

Минаваме покрай хижа Мальовица. Вече няма хора отвън, които да си пият сутрешното кафе. Нормално е, когато наблиза бялата коса на сланата се вижда с очи, да няма. Но днес е вторник пи това работен ден.

Задминават ни двама, които имат коне, нагоре. После ги виждаме да слизат с някои от тях надолу..

Успяваме да хванем пътеката за заслон Бак, която изобилства от диви кози. Естествено те се разбягват при нашето изкачване нагоре, но това не пречи да ги заснемем в движение. С грациозни подскоци изчезват в посока към скалистия връх Камилата, намиращ се вляво от нас.

Вече сме пред вратата на заслон БАК – 2500м. н. в.. Влизаме. Очите ни хващат тетрадка, която разказва истории на туристи посетили мястото. Отварям я с интерес.

Разбирам от споделеното, че почти всеки посетител е оставил автографа си в тетрадката. Оставям и аз послание преди да поемем по-пътеката през скалните отломъци нагоре към връх Ловница.

И в интерес на истината едно послание:

„Аз, Маги и Петя заварихме Ники, Даката и шеф Нади, които ни посрещнаха с вкусна и топла храна. С която ни спасиха, нагостиха и приютиха от вече разразяващата се буря.

В планината отиди

добре си хапни

и силно покатери!

ОБИЧАМЕ ВИ!

Изрисувано сърце с върхове вътре в него показва, колко щастливи са били туристите пристигнали навреме заслона, който им бе осигурил храна и компания.

Правя снимки в движение и пресичам трудния скалист терен вляво към пътеката за връх Ловница. Младостта в лицето на Боян  ме изпреварва. Следвам го бавно като внимавам за всяка стъпка напред.

Настигам го едва на върха, където освен снимки правим и лек обяд. Преди да продължим към върховете Голям, Среден и Малък Купен няколко думи за това как а възникнали имената им.

Тук  в помощ влиза „Малка туристическа библиотека“ -Живко Радучев –„Мальовица“

„КУПЕНИ! С това обобщително име в миналото планинарите назоваха скалистия остро насечен гребен, заемащ пространството югозападна от Лопушки връх до Ловница. Едва и някой би предложил по-сполучливо наименование за тия островърхи чуки, натрупани като купни по билото. Образно име! Напомня не само за характерна особеност на повърхния релеф, а и обединява близки по външен облик и място съседи.

  В ранните години на българското планинарство по това шеметно било се мъдреше името Прекарек – изкълчено, неблагозвучно име, промъкнало се крадешком и в старите топографски карти. Изтикаха го към висините Преките реки, набраздили северния склон под Купените. Все тъй неподходящо бе и другото, по-старо, обобщаващо наименование на върховете по билото от Лопушки връх до Ловница – Рупите. То бе съборено от плещите на скалистите зъбери, търкулна се по урвестите сипеи на север и намери скромното си, но подходящо място край циркусите на Преките реки, в хлътналите под Купените рупи.

     Повечето от имената в алпийската западна част на Мальовишкия дял са нови, създадени и наложени от българските планинари. Особено талантливи кръстници се оказаха алпинистите.

…

Така неопределеното общо наименование Купени, което бе изместило заслужено по старите наименования Прекарек и Рупи, загуби постепенно териториалното си господство от миналото и остана да съществува като име на трите скалисти зъбера южно от Страшното езеро -  Голям, Среден и Малък Купен.“

1963 год „Мальовица“ – Христо Радучев

         Студът, който щипеше в ранни зори отстъпи мястото си на жегата. Високо, но топло за началото на октомври. Върховете се открояват толкова контрастно, че сякаш сме толкова близко до тях. Но ето, че се налага да слизаме надолу в посока „Кирилова поляна“, която заедно с Рилския манастир“ ни следва по петите.

Природата тук е оформила като опитен ваятел чудеса сред зъбери и скали. Очите попиват красотата. Умът се чуди на вълшебствата, които се простират навсякъде.

Слизаме, после изкачваме… И най-после  билната част на Голям Купен е под краката ни. Височината тук е 2731м. н. в. Панорамната гледка от това място е впечатляваща.

Село Говедарци в далечината, долу Страшното езеро и заслонът там. Среден, Малък Купен; Голяма Попова Капа… Дори връх Мусала се вижда при това безоблачно синьо небе. Следва вдясно долу, Кирилова Поляна, Рилски манастир, Връх Ловница, Връх Камилата.

Алпийската част на Рила планина  е с толкова впечатляващи гледки, че ако мислите, Че единствено връх Мальовица заслужава вниманието Ви, значи сте сгрешили…

Следа слизане, пак изкачване. Стръмни каменисти пътеки, зъбери и най-сетне Среден Купен – 2724 м. н. в. , откъдето гледките са почти същите с изключение, че от това място пред погледа ни в близост е Голям Купен.

Следва:

В. Софин 18.10.2026год.