Дядо на гости на Софи
Пък днес да се похваля! Дядо, дойде на гости. Не сам, а с вуйчо Боби! Още от вратата, когато отвори, проверих! Дядо беше скрил нещо в чантата си и я стискаше здраво... Какво ли криеше? И защо не ми я даваше? Добре, че беше, мама. Тя му я взе, докато той се опитваше да свали само с една ръка, якето си... Това беше моят момент! Грабнах чантата от мама и я проверих!
Виж, ти! Дядо беше скрил в нея... Какво ли беше? Отварям, а вътре пет книжки с красиви картинки... имаше и букви вътре в тях Зная, че мама ще ми ги прочете. а, защо не и дядо? Той обича приказки. Зная, защото често, когато съм му на гости му давам да ми прочете някоя по- интересна. То всички са интересни, но само, когато дядо ми ги чете. Та, освен книжките в чантата на дядо имаше една чаша, добре завита. И вътре в нея... Ами всяко дете бърза да открие нещо любопитно, там. И аз намерих, малък еднорог. Но пък в чашата имаше и нещо доста лепнещо... Не, не беше пластелин, а нещо, което се разтягаше като дъвка и аз направих от него, банички за мама, дядо и вуйчо.
Още се чудя на тая играчка! То в чашата кончето, еднорог да, но желето!?
Дядо ми се видя малко болен. Аз му казвам, че в детската градина са ни дали домашна. А той:
– Софи ще може ли и аз да дойда, в детската градина с теб?
Това пък, защо? А дядо само ми се усмихна и каза:
– Ами и аз искам домашна! Някой да ми даде цифричка и да кажа, дали тя е едно, две или три...
Дядо не знаеше, че вече сме на цифрата, четири. Да, но дядовците не ходят на детска градина?
Пък дядо пак ме разсмя. Каза, че не бил станал още достатъчно голям. Само малко бил порасъл! До но, нали не е дете!?
Но, той настоя, че всъщност вече е дете... Как се е смалил като го виждам, голям? Само смешки разправя дядо ми. Искаше да си тръгва. Ама как така, дядо веднага?
Заплаших го:
– Докато не ми напишеш стихче, няма да си ходиш!
– Да, ама дядо, трябва да спи и си почива. -ми каза,пък, той.
Можеше да остане. Щях да му дам моето креватче. То е свободно. Без това спя вечер при мама и тате. Правя го, защото съм малка, а пък стаята ми е голяма. Вие деца да не би да си помислихте, че Софи я е страх? По скоро дядо го беше страх да остане да спи в нея. Зная го, защото каза, че у дома му щяло да го чака леглото. Как да го чака като то, не говори?
А пък големите все си мислят, че ние малките знаем всичко. Говорят, а не искат да обясняват. Добре, че е мама, която ми казва всичко. Е, поне донякъде... Трябвало още да порасна пък тогава можело... Аз искам сега и веднага, но ми казаха с тате, другия път. Кога ще е това?
И дядо даже не знаеше. Добре, че поне ми прочита приказки, а и стихчета. Но аз най-си харесвам неговите... Стихчета писани от дядо Васко за Софи.
Дядо и вуйчо Боби взеха, че си тръгнаха. Изпратих ги с мама до вратата. Не ми се искаше. Дядо можеше да остане. Защо първо не написа на маминия компютър, стихче пък после щяхме да го пуснем с мама да си ходи!?
Бил болен. Ама щом се смееше, значи е здрав! Така си мисля, аз! Не го видях, намръщен.
Само малко угрижен!
Върви ги разбери възрастните!
Сигурна съм деца, че и Вие не искате да Ви обещават, че другия път ще ви кажат всичко! Едва ли щом на мен не казват. Но Вие, питайте! Пък може и да кажат... Все някой път, може!!!
В.Софин 29.11.2025год..
Няма коментари:
Публикуване на коментар