Вече съм голяма

 

                                                     

          

Вече съм голяма

            Деца да се похваля! Вече съм на шест годинки и съм голяма. Толкова голяма, че може и да съм кака...!?  Но първо да Ви разкажа какво се случи преди нова година. Казах на мама, че искам всеки ден да е Коледа; да има подаръци за мен... Пък може и за нея да има с тате!? 

  Това и казах, когато видях колко много подаръци беше успял да ми донесе дядо Коледа.

Като чу това мама Петя се засмя и каза, че добрият старец трябвало и да си почива. Това не го разбирам, защо да почива, когато си има шейна с еленчета, които носят по света на всички деца, подаръци. Мама  каза, че нямало за всички, само за послушните деца. Попитах я:

–Мамо, а кои са послушните деца?

     Защо ли трябваше да питам!? Мама пак ми се засмя. Все ми се смее, когато я питам сериозни неща. После ми каза, че послушни деца били тези, които си изяждали докрай супата, не дърпали котката за опашката; миели си вечер преди лягане зъбите и още куп работи... Но мога ли да ги запомня всичките!? Толкова много правила, които ако всички деца ги спазват щели да получат много подаръци за Коледа. Е аз и без това получих много... Дядо и баба ме изненадаха, когато дойдоха на гости. дядо Коледа бил оставил и под тяхната елха подаръци за мен. Ти да видиш! Откъде накъде ще остави точно пък при тях подаръци за мен!? Когато я попитах, мама каза, че дядо Васко бил написал писмо от мен на дядо Коледа. Ама нали тате, написа, пък... !? - учудих се аз, но мама каза:

– Е, дядо ти не е знаел и затова е написал, писмото, Софи.

Ти да видиш! Ако и баба беше написала... Ако и вуйчо Боби и кака Вики също? Тогава щях да имам всички играчки на света!

Мама пак се засмя. Не виждам нищо смешно в това, а тя се смее!?

После каза:

– Нали трябва да има и за другите послушни деца, подаръци. Ако са всичките за теб, те ще се разплачат. 

Сетих се, че знаех едно такова дете от детската градина дето се разплака, защото дядо Коледа вместо камионче му даде, кукла. Бил се объркал. Че как ще се обърка, когато в писмото до него било написано за камионче...!?

И за друго се сетих, че мама казва на дядо Коледа, старец. Че защо не дядо, а старец!?

Мама се обърка, но после ми каза, че на прекалено възрастните казвали така. Попитах и за баба, но мама ми се скара да не бъда толкова любопитна. Имало време да науча всичко. Пък аз исках сега и то веднага да узная.

– Всичко с времето си, Софи!

Да ама аз знам, че няма време. Ако имаше нямаше да порасна толкова бързо. Нали Ви казах отначало. Станах на шест! Голяма и вече съм кака в детската градина. 

Но и принцеса на тате... Това е важното, сега!

А вие деца слушахте ли през изминалата година? Написаха ли дядовците и бабите писма за подаръци на дядо Коледа? Да знаете от мен, колкото повече писма имате, толкова повече подаръци ще ви донесе, той! Само трябва да слушате като мен, Софи!

ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ ВАС! 

В. Софин 14.01.2026 година