Почива ли се, през работно време!

Ето ви и вас приятелю! Работник. Работите като такъв в частна фирма. Всяка сутрин шефът ви разпределя задачите за деня и както винаги на вас се пада най трудната. Въпреки това  сте доста сръчен и бързо, качествено я свършвате. Но понеже сте роден работохолик продължавате да се трудите, докато изтече работното време. Дали това се забелязва от шефа ви? Едва ли! Нима не вижда той, как се раздавате по цял ден, без почивка!? Правите го, защото сте съвестен и ръцете ви не знаят спирка. Да но, колегите забелязват вашия устрем и упорство в бачкането. Безцеремонно, те съобщават в ушите ви, че колкото и да се раздавате, дори и да спите на работното място, увеличение на заплатата, няма да видите. Това е така, защото сте на надница. Тя е строго определена. На час, два лева и кусур.  Дали ще се трудите много или малко, все толкова ще вземете. Когато изречените с горчивина думи от колегите,  най после проникнат в съзнанието ви на работохолик, вие беден приятелю, решавате да вземете мерки. На следващия ден, изслушвате търпеливо поставените задачи от шефа ви и се втурвате на работа. Успявате, както винаги за три часа да приключите. Лошото е, че до края на работното време има още цели пет. Какво ще правите? Този път обаче сте подготвен. Изваждате сутрешния вестник, който сте взел на идване. Преглеждате го и се впускате в решаването на голямата кръстословица, която се мъдри там. За ваш лош късмет обаче, шефа е решил да провери докъде сте стигнал с поставените задачи. Когато вижда, как ръката ви решава кръстословица, той разгневено се провиква:

-Значи така работиш а? Аз се чудя, как да създам у такива като вас трудова дисциплина, а ти с наглост решаваш кръстословица. Работата изостава...

-Шефе! Извинявайте, но аз се справих с поставените ми от вас задачи!

-Като си свършил с тази работа, има и друга! Нима се срамуваш да питаш? Какво да те правя сега? Трябва да те уволня!

-Недей Шефе! Моля ви се! Не ме гонете! Няма повече да се повтори.. –мрънкате вие и дори сълзи изкачат от очите ви.

-Знам, че няма, но все пак днес си без надница! А дори, ще останеш и след работно време, за да не забравиш, че когато си на работа, трябва да работиш! Ясно ли се изразих?

-Напълно шефе! –мрънкате вие и се чудите, за какъв дявол сте послушали колегите.

Да но, сте принуден да ги изслушате отново, защото те не се чувстват виновни:

-Видя ли сега, защо у нас хората казват –„Шефът ни лъже, че плаща достойна заплата а ние го мамим, че работим много!” Всъщност го вършим, но полека и така разпределяме задачите си през деня, та вечер бодри да можем  се справим с брачните задължения. Теб като те гледаме, как бачкаш със сигурност вечер имаш сили само да ядеш и бързо лягаш. През това време жената, твоята де, кой знае какво си мисли за теб горката.

След този труден ден за работяга като вас, вие приятелю вече така разпределяте работните задължения през деня, че успявате, да не се изморите изобщо. Без дори да се изпотите мислите постоянно за думите изречени от колегите - „Ние го лъжем, че бачкаме, а той, че ни плаща достойна заплата!” Старата максима, все пак е в действие!

В.СОФИН   

Политическият идеал

Политик постигнал идеал -
управлявайки държавата без жал,
нацията обрекъл на печал!
.......................
Двадесет и пет години,
 управление без контрол,
 съблякло българина гол!
...........................
В България политиците не се разбраха-
умуваха, псуваха избраха,
за хората убийствен, краха!
...................
Сама страхливо, мъчи се в палат -
усмивка крива на богат!
........................
Усърдно стегната с каиша -
икономиката днес не диша!
......................
Докато в парламента спял,
неизвестно как успял -
да гушне комисионен дял!
.............
В.СОФИН

От някъде до някъде!

Човек започва, отнякъде и стига до някъде! Всеки от нас поставя начало с раждането си. После се борим и драпаме в училище. И за какво? Ако случайно се превърнем в мошеници, които притежават умения и знания,  успяваме да се измъкнем безпрепятствено от съдебната система. Как става това? Ако сме притежатели на известно влияние в обществото ни, и имаме куп пари, то безпогрешно умеем да манипулираме обкръжението около нас. Караме нова модерна кола, която уж не се съобразява с желанията ни, а се движи мощно с превишена скорост по разбитите шосета. Завоите на пътя, пречат на возилото, защото то безскрупулно превзема тротоара, където без късмет се движи човек. И разбира се той е пометен и животът най висшето благо дадено ни от родителите, прекъснат. Въпреки трагедията, обаче ние сме известно лице. Като такова безпогрешно ни осъждат „От!”. Което значи, условна присъда. Да но, ако случайно сме притежатели на старо очукано возило, което връхлети на някого върху тротоара, получаваме присъда „До!” Максимална и без право на обжалване. До хляба лесно се стига, но до месото с кокала, трудно. При органите за проверка по пътищата, също има „От!” и „До!”Всичко зависи от нарушението, което нашата виновница, нашата кола е направила. Може да платим по-малко, но може и повече да ни ощипят! Негово мизерно величество работникът, като честен човек взима заплата на най ниското възможно стъпало или доказано „От!” Което значи точно ограничено. Докато други надарени с опит и талант използват положението си в обществото и хитро взимат пари, които естествено започват „От!” и не стигат до „До!”, което значи без ограничения или колкото успеят да щипнат. При раздаване на премии има същото разделение! При демокрацията, твърдят било така. Ако всички работещи взимаха пари без ограничения в държавата ни, то нямаше да остане хляб за онези, които кретат на помощи. Ако помислим за малкия бизнес, който се мъчи да оцелява и за големия, който пък изяжда слабия, ще установим, че човечеството отдавна живее от правила, които са му наложени, така от сили управляващи света. Те дърпат конците на марионетките наречени хора и постигат всичко със закони, които са с ограничение, което звучи „От!”-„До!” Излиза, че колко по неук е един народ, толкова повече е манипулиран в нужната посока от силните, които управляват света. Лошото е когато разликите в положението на хората стане огромно. Тогава идва на помощ кризата. Колкото по голяма, толкова по тлъсти печалби. За кого? Много ясно за тези, които могат и знаят как да управляват с измама хората, които  искат единствено да са щастливи, като живеят в хармония. Днес такава няма! Много от нас се питат, къде избяга справедливостта? Защо трябва да има „От!” и „До!”още едно разделение, което кара хората по между им да се мразят. Работното време, уж със закон определено от държавата се разтяга според нуждите на управителя на фирмата. Или казано накратко може така да се случи, за малко работа да вземете много пари, а за многото часове изкарани с пот на работното  място,  почти нищо. Заплатите и те се нареждат в графата на „От!” и „До!” Хората с прекалено натрупани средства дишат въздух из целия свят, като правят екскурзии до възможно много и различни места. А човекът който днес се мъчи да оцелява поема разваления въздух на работното си място и е щастлив когато си тръгне от там и отвън го лъхне свежест. И толкова. Строго ограничение, което му е наложено от постоянното безпаричие в страната ни. Все пак икономика почти няма! Затова излишни пари за бедния човек също липсват. Накрая завършвайки земния си път  отново се нареждаме в графата „От!” и „До!”. Богатия прави гробница мавзолей, а онзи нещастник безпаричния няма дори пари да си плати мястото, където ще почиват останките му. Всеки има право да диша чист въздух, но не на всеки е разрешено да го разпилява, като онези родени егоисти, гълтащи и помитащи всичко изпречило се на пътя им. „От!”и „До!” винаги е съществувало и ще съществува. Но за да бъде то справедливо, за всеки трябва да има място под слънцето. Мнозинството от хората просто искат да са щастливи, като живеят в свят лишен от омраза и завист. „Обичайте се и ще спасите света”, бе казал някой и наистина е така ,стига човек да има сърце и очи, да види усети малките неща които го заобикалят -любов, привързаност и природа!

В.СОФИН

Опасна жена

Днес жената е опасна-
компания прави бясна
с примамливата рокля тясна
на цигара, скъпа първокласна!
-----------------
За дрехите вълнени спец
неканен влязъл подлец -
в гардероб, тихо работи молец!
.....................
Много силен и добър
свободен без кахър
кон живее в яхър!
..................
Пари предложил лицемер
при това в голям размер,
за да бъде на дама кавалер!
....................
На Карибите, безгрижно "изпърдял"
приватизиран, чуждия от банка дял!
..................
Макар и неучтив,
пиян, съвсем ленив
от кръчмата успя - излезе жив!
......................
Хубаво е да си ром -
без препятствия и взлом,
обираш гладен, нечий дом!
......................
Не знаем как се случи
никой правда не получи,
защото от грешките, не се поучи!
......................
В.СОФИН

Носът без, който не можем!

Благословен да бъде носът, че го има! Представяте ли си, какво би било, ако нямахме нюх? Готвачът, не би могъл да усети аромата на чорбата и да я направи примамлива, ако липсваше този елемент, който кара хората да се облизват предварително –носът. Цветята, щяха да ни поглеждат съчувствено, защото уханния им мирис нямаше да достига, и гъделичка с нежност ноздрите ни. Въздуха, който носи в себе си, събрани хиляди миризми, нямаше да успее в ухажването си. Когато нашия приятел носът, улови аромат от приготвена  вкусна гозба, апетитът ни, дори и укротен, отново изниква в нас, питайки ни, какво сме консумирали за обяд. Подходящ женски парфюм, не щади а привлича, като магнит мъжкия нос. Внезапно, когато времето нахлуе неканено, студено в нас, ноздрите са тези, които веднага предупреждават, за разклатеното наше здраве. Носът започва да плаче и протестира, ако случайно сме разсеяни и не вземем мерки. Той до такава степен е влюбен в различните заобикалящи негова милост аромати, че просто не може да мине без тях. Чувствителен като барометър, определя щастието на всички нас. Пристрастени от кокаина хора го измъчват, като смъркат от белия прашец, който кара нежния улавящ орган да изтръпва цял. Приятелят ни, носът гневно киха протестирайки, когато е подложен на дразнещото енфие. Лятно време безпогрешно улавя аромата на окосената трева от ливадата. Усеща мириса на билки, цветя и се чувства жив, също като притежателя си, неразумния човек, който не оценява какво природно богатство му се е паднало. Живота придобива смисъл, когато носът ни, нашият нос е щастлив. Щастлив че сме успели да докоснем с него многобройните аромати, които съпътстват съществуванието ни и предизвикват в главата, спомени отдавна минали. За вкусен топъл хляб; за цъфнали пролетни цветя; за печените сладки, току що извадени от фурната; за ванилията и канелата в крема, ароматът на сушено сено и всичко заобикалящо ни, без което животът ни, би бил наистина скучен. Да не забравяме, че носът ни предугажда, когато сме влюбени. Той просто усеща въздуха, как трепти наелектризиран от напрежение и се мъчи да събуди в нас, това което ни събира, любовта. Затова бих казал, нека благословен да бъде, този дар от природата, носът без който просто, не можем да обичаме!
В.СОФИН

Недоверчивко!

Някога, някъде, може би и днес, имало или съществувал човек, който бил недоверчив.  Бил такъв, още от бебе, когато майка му, пъхала биберон в устата. Целта на действията и била  да спре недоволния рев, който издавал малкия Недоверчивко. Да но, той веднага плюел и вместо залъгалката, мушкал пръст в устата и така заспивал. Опитвала се майка му да го вразуми, обаче всичко се оказвало напразно. Накрая се предала и го оставила да смуче пръстта си. Когато Недоверчивко поотраснал го изпратили на училище. Да но, нямал никакво доверие на учителите , които според него все безогледно го лъжели. Затова и много не се вслушвал в съветите им. Едва успял, криво, ляво да завърши, когато го взели в казармата войник. Там до такава степен, нямал доверие на командващия офицер, че вместо наляво в указаната със заповед посока, Недоверчивко свивал вдясно. Е, наказвали го. Но това изобщо не помогнало, за вразумяването му. Инатът си е инат! Дошло време да се уволни, но не вярвал, че го пускат. Затова се наложило насила да го изхвърлят от там. Това естествено го убедило в истината. Въздъхнал тежко от неизвестното бъдеще пред него и се прибрал вкъщи. Там родителите му връчили писмо, според което Недоверчивко трябвало да ходи на работа. В близкия завод го посрещнали с приветлива усмивка. Да но той не откликнал със същото. Дори се намусил, когато хората от бригадата, искали да се запознаят с него. Как да го направи. Не ги познавал, нямал им доверие. Озадачени от студеното му излъчване, те го оставили на мира. Бригадира  му давал самостоятелни задачи, с които Недоверчивко, все пак се справял. Майка му и баща му, отчаяно търсили жена за недоверчивия си син. Обаче той отхвърлял момичетата под предлог, че искат само да му вземат парите, спечелени с толкова труд от него. И може би щял да остане ерген до края на нещастния си живот, ако родителите му, внезапно не починали. Щом останал сам, той прозрял горчивата истина, че няма кой да се грижи за него.Налагало се по спешност, да се ожени. Пуснал обява в местен вестник и дълго избирал, не за друго а защото все пак, нали бил Недоверчивко. Но, както всеки знае за всеки влак има пътници, така и той една вечер се напил в женска компания. Когато очите му на сутринта блеснали от изненада съвсем ококорени, до него щастливо спяла дама. Недоверчивко нямал спомен за случилото се от предишния ден, но жената до него, го убедила красноречиво, като му показала подписаният документ за сключен брак. Съвсем унил, той се примирил със станалото, но избягвал компанията на съпругата си. Наложило се брачната му половинка всеки път да го напива, иначе така и щяла да си остане бездетна. Един чудесен слънчев ден на Недоверчивко му се родил син. Той нямал спомени, как това нещо се е случило, но тестът, който направил говорил красноречиво, че той е баща на детето. Нямало какво да прави друго, освен да се примири и приеме сина си. Колкото и Недоверчивко да нямал доверие в нищо, отрочето му обратно се оказало за всичко широко скроено. Като бебе Доверчивко изобщо не изпускал биберона от устата си. В училище вярвал в учителите и уроците, които му преподавали. В казармата бил най изпълнителнителен и дори се уволнил с много награди. На работа успял да се издигне бързо, като бригадир. Всичко му се удавало. Около него веднага се завъртели млади дами, които виждали в него не само красавеца но и доверчивия, добър човек. Нали бил широко скроена личност,  не отхвърлял никога покана от жена. Всички били негови, докато най после се намерила хитруша, която го излъгала да подпише брачно свидетелство. Също, като баща му Недоверчивко. Какво да се прави, жените умеят да лъжат мъжете.

Може би, тази история, никога не се е случвала, пък може и да е истина. Кой знае? Може би недоверчивия, който се познае в този разказ!

В.СОФИН 

Духай супата!

Всеки знае, че за прилична кухня е необходим, опитен готвач. Той си разбира, така добре от работата, че всички са доволни.Е почти всички, защото както твърди една поговорка, „Винаги, ще се намери под вола теле!” Така се случило и в ресторанта на един хотел. Готвачът, приготвял със сръчни ръце, шедьоври. Впечатлявал всички клиенти и персонала на хотела с особено вкусни специалитети, които само човек като него, с богато въображение можел да приготви. Но, както всеки  знае, появил се мърморко от персонала на хотела. Явно той, бил свикнал вкъщи да му угаждат всячески и решил, че и тук на работното място готвачът, ще се вслуша в неговите ценни съвети. Промъквал гладен корем в кухнята на обяд и започвал да тормози готвача. Казвал му, че не готви хубаво. Яденето, било винаги пресолено, а понякога с прекалено много подправки от които стомаха му се свивал от болки. Мърморел, че супата била винаги студена, ориза от второто бил суров и дори се сърдел, когато липсвал за десерт крем. Вместо него в ръцете му готвачът връчвал банан.

-Аз да не съм маймуна! –крещял недоволния колега срещу готвача и добавял. –Мързи те, един крем да направиш!

Слушал мълчаливо опитния готвач, слушал и накрая, не издържал и отвърнал:

-В много скоро време приятелю, ще духаш супата!

-Каква супа бе? Ти май ме заплашваш, а?

-Няма такова нещо. Не плаша никого. Само ти обяснявам, че в скоро време, ще ти се наложи да духаш супата.

Вечно недоволния колега не разбрал нищо от това, което му обещавал готвача и нахранен за момента, излязъл отвън да запали цигара. Минало време и мрънкалото отново бил на работа. Втурнал се гладен за обяд и започнал да пита с какво ядене, ще го измъчва готвача, който му отговорил:

-Като за теб приятелю, съм приготвил вкусна, пилешка супа.

-А така! Виждаш ли, че май днес, ще се разберем с тебе. Ако кажеш, че има и крем, цена няма да имаш.

След тези думи посегнал да хване чинията с приготвената супа. Тя обаче била толкова гореща, че мрънкалото се изгорил и изревал:

-Ох! Много топло бе!

После започнал да обикаля около чинията със супа, като прегладнял стар котарак и се чудел, как да я вземе. Лошото било, че обядът му, бил строго програмиран и се състоял, точно от тридесет минути. Посегнал пак и отново супата го ухапала по ръката. Готвачът видял несръчните действия на мрънкалото, подсмихнал се и взел още една чиния, която пъхнал под другата. Направил го толкова ловко, че изобщо не се изгорил. Пък и нямало как да стане това, след като пръстите му били свикнали да издържат на топлината. Най после мрънкалото успял да стигне със супата до масата, където се хранел. Топнал лъжицата във вкусната супа, която обожавал и се опитал да кусне. Да но, тя го ухапала, жестоко по устните. Изплюл я бързо и за да уталожи огъня в нея, надробил две филии хляб. Пак опитал и отново се изгорил. Понеже времето не го чакало а безмилостно отнемало минутите за обяд, мрънкалото свил бузи и почнал да духа. Духал и кусал. Да но готвачът, този път, така се бил престарал, защото освен гореща, супата била и люта. Дори чесън вмъкнал в нея.

-Ох! Ох! Олеле! Тоя готвач, ще ме умори! –ревал и ронел сълзи, любителя на супата. Но бил страшно гладен и не се отказвал от нея. Все пак пари давал и му се досвидяло, да я хвърли. Без да забележи, зает с духане не забелязал, когато готвачът се присламчил до масата и рекъл, усмихнато:

-Духаш а? А нямаше да го правиш? Но все пак аз ти обещах нали? Как само духаш, а? –повторил без милост готвачът и се изсмял. Това вбесило мрънкалото, който не издържал и казал:

-Гледай си работата бе!

-Работата не се гледа, а се върши приятелю! –отвърнал със смях готвача.

След като  думите достигнали до съзнанието на недоволния колега, той не издържал, а бързо се изхлузил от столовата. Направил го, не от казаното на готвача, а от това, че в неговата уста, си били дали среща, толкова много люти подправки, че езикът му не издържал. Чешмата едва успяла да облекчи, донякъде положението му. От тогава мрънкалото престанал да се заяжда с готвача. Но се отказал от навиците си. Повече от любимата супа, която обичал не вкусил. А когато му предлагали банан вместо, крем само изсумтявал и без да каже нещо, бързо се изсулвал от кухнята. Може би така е било, а може би не!? Кой знае? Единствено готвачът!

В.СОФИН