Опитът преди всичко!

                                                           Опитът преди всичко!

            Получава се интересно, когато обикновен човек реши да се пробва в различните спортни дисциплини, за да установи, къде му е силата и за какво е призван на този свят.

         По този повод познавах приятел, който се втурна да чупи рекорди. Записа се първом в бокса. Уви, не му понесе. Още в първия рунд се разсея и естествено го нокаутираха. Още не дошъл на себе си се насочи към плуването, където за малко да се удави, но добре, че успяха на време да го измъкнат от дълбокото. Вместо да се уплаши и седне на задника си Тончо се насочи вихрено към бягането с препятствия. За негова беда обаче там, се спъна още на първото състезание и дори счупи крак. Друг на неговото място, щеше да вдигне бяло знаме и да се откаже, но упорит той не се отказа. Докато чакаше кракът му да укрепне се включи в турнир по-шах. За съжаление и там не му провървя. Упрекнаха го, че много мислел. Цели три часа умувал кой да бъде следващия му според него брилянтен ход; с коня ли да препусне;  офицера ли да раздвижи; дали да изпрати на разходка царицата, или пък да отстъпи позорно с царя назад. Въпреки цялото му старание в играта всеки го побеждаваше. И понеже опитните шахматисти не успяха да свикнат с мрънкането му го накараха да се откаже и насочи към тениса. Там изобщо не успя да промуши ракетата, която постоянно се заплиташе долу ниско в мрежата и въпреки плонжовете си по-корта не се справи поне веднъж.  Когато го напъдиха и оттам записа участие в ориентирането. Дадоха му карта с планшет и го изпратиха по-трасето. Да ама моя приятел Тончо се оказа любител на природата. Влязъл безстрашно в гората бягайки и се отплеснал при срещата на ядливи гъби. Забравил за състезанието, започнал да ги бере и се изгубил. Картата изобщо не могла да го спаси. Наложило се спешно да организират акция за да го спасят. Намериха го под една узряла джанка, да опитва вкуса на плодовете и.  Отнеха му насила картата и го насочиха към ските. Никога през целия си живот Тончо не се беше качвал, но реши да опита и пак потроши краката си. Докато успешно провеждаше лечението  в болницата и куцукаше с двете патерици, се включи в местен турнир по табла. Така де, времето бързаше, но и Тончо също. Защо да го губи? Естествено и там не му провървя. Зарчетата го предадоха. Но по важното за него беше, че записа участие.

      Като оздравя, реши да се пробва в борбата. Там не му дадоха шанс, дори да поеме за кратко дъха си. Редовно туширан го отказаха и от там.

„Какво пък!” –рече си той. „Май е време да се пробвам в щангите!”

          Да ама, не можа дори да ги повдигне. Отпадна веднага. Но за него естествено беше важно участието. Без да се отчае и обиди дори на някого Тончо се устреми към следващата спортна дисциплина. Овчарски скок! Засили се той, увисна като парцал на пръта високо горе, постоя препариран няколко дълги, според него мига и падна назад. За малко да си счупи врата.

     След  успешното излекуване от контузването му, Тончо опита всичко в леката атлетика, но не успя да си пробие път и там. На успоредката и халките, отново се потроши. Докато си ближеше геройски получените рани от спортната офанзива в болницата, сърцето му не издържа и организира турнир по-дама. Въпреки желанието си и там го победиха. За кой ли път Тончо се изложи. Явно спортовете въобще не му се удаваха, но поне успешно беше записал участие навсякъде в индивидуалните представяния. Напълно отчаян той си мислеше, че не ще намери място никъде.

   След кратък размисъл на Тончо му просветна и на изборите, където се кандидатира успя да влезе с пари в парламента… Къде с късмет, къде с рушвет, пък и с документ от всичките си участия в спорта, бе избран за министър, точно в този ресор. Явно именно там Тончо намери силата си. Научи се да усвоява парите отпуснати за спортистите в страната и много скоро стана известен всекиму с двете си нови къщи, истински палати; двете вили, човек да се изгуби в тях; двата ресторанта и дори двете си жени. Вярно беше, че едната явно му бе любовница, но това за него нямаше никакво значение.

       „Ето че, най-после съм номер едно!” –радваше се усмихнат Тончо. Всички изпуснати в спортните дисциплини медали, сега бяха само негови. Има си хас да не са! Все пак е министър, тоя де, дето ми беше приятел. Министър на спорта, а не проста лукова глава. Вярно принуден бе да живее с такива като нас в тая ошушкана страна, но това за него нямаше никакво значение. 

      Тука в България човек ако е упорит, рано или късно, щом му сече пипето, успешно  се нагажда, не само с природата но и с умението да лъже  хората.  За целта е нужно, само да се премине смело през изпитанията на Тончо, който и до днес е министър, при това вече при три сменени правителства.

       Втори като него няма, защото единствено той знае всичко за индивидуалното представяне, как да се нагажда с хитрост в системата и колко струва, всичко това на здравето, ако човек все пак се подхлъзне някъде, на подхвърлена нарочно пред него, бананова кора.

В. Софин

Пристанал!

                                                                   Пристанал

      В днешното време, когато жената излиза на светло все по-напред, не само с гърди, но и с остроумие, лесно успява да се пребори със слабите доводи на желания от нея мъж.

     Една селска мома, решила да се задоми. Харесала си ерген. И за да бъде убедителна, дори купила пръстен за годеж. Търпеливо изчакала обекта на въжделенията и да излезе от селската кръчма, където често влизал да пие бира и бистри политика с местни хора. Когато погледът и уловил младия ерген, тя припнала чевръсто и се изрепчила пред него, смело с думите:

-А бе, Станчо, зимаш ли ме, а?  Ето виж, падам ти на колено!

-Па, оти не! Щом сакаш. Айде да те водим у сеното…! – отвърнал Станчо, като си помислил, че момата иска да спи с него.

-Оти у сеното, бе Станчо? Дома у вас, сакам да идем! –рекла сконфузено, леко обидена смелата девойка.

-Па шчо, ке правиш у нас ма? –попитал сащисан Станчо.

-Как шчо!? Нали, ке ти ставам жена бе? Затова ти паднах на колено, глупако… Ето на виж! И пръстен годежен, носим! Я дай да го премерим! Да видим, дали, ке ти стане….

-Ке стане, оно ке стане! Ама у сеното… -усмихнал се дяволито Станчо и засукал буйния си черен мустак.

-Уу, и ти бе! За сичко си има време. Кажи ми само, сакаш ли ме или не?

-Е па! –засуетил се объркан Станчо. –Я те сакам!  Ама баща ми, шчо, ке рече?

-Он не е важен Станчо! Ние с тебе, да се разберем и да се земем,после сичко, ке си дойде на место,веднъж щом ми пристанеш…

-А мама…? Она шчо, ке каже?

-Абе майка ти, нема къде да оди! Ке и кажеш, че съм бременна и готово….

-Ама верно ли ма? От кой?

-От тебе бе Станчо! От тебе!

-Да, ама я не помним да сме одили у сеното… Кога е станало?

-Ке стане Станчо! Ке стане…! Ти само ме земи, па после, ке видиш, как ще си живеем, като два гълъба…! -размечтала се  унесена в мечти момата.

        След кратък ожесточен спор със себе си, най-после Станчо безславно се предал:

         -Е, па…! Щом така ме молиш… При това на колено…. Оти да те не земем ма? Я виж! Каков юнак съм! Сега, ке те сгърнем! –рекъл Станчо и като мушнал годежния пръстен на пръста си, гушнал момата и я завел у дома си, за да му стане булка.

В.СОФИН

                                                                  Пристанал

В днешното време, когато жената излиза на светло все по-напред, не само с гърди, но и с остроумие, лесно успява да пребори със слабите доводи на желания от нея мъж.

       Една селска мома, решила да се задоми. Харесала си ерген. И за да бъде убедителна, дори купила, пръстен за годеж. Търпеливо изчакала обекта на въжделенията и да излезе от селската кръчма, където често влизал да пие бира и да бистри политика с местни хора. Когато погледът и уловил младия ерген, тя припнала чевръсто към и се изрепчила пред него с думите:

    -А бе Станчо? Взимаш ли ме? Ето виж, дори ти падам на коляно!

   -Защо не! Щом искаш! Хайде  да идем у сеното, на меко…   -отвърнал Станчо, който си помислил, че момата иска да си легне с него.

    -Защо в сеното, бе Станчо? У вас искам да ида! –рекла обидена девойката.

     -Какво ще правиш у нас? На кафе ли? -попитал леко изненадан  от развитието на нещата Станчо.

     -Как какво? Нали ще ти ставам жена бе! ? Затова ти паднах на коляно, глупако… Ето виж! Дори пръстен годежен съм ти взела… Я дай да видя, дали ще ти стане!

        -Ще стане! Как няма да стане!  Ама у сеното…! –усмихнал се дяволито Станчо и засукал буйния си черен мустак.

     -Ух, и ти Станчо! За всичко си има време и място. Само ми кажи, искаш ли ме за съпруга или не?

      -Какво пък…! –засуетил се объркан Станчо. –Аз те искам! Много при това…! Да ама татко, какво ще каже?

      -Той не е важен Станчо!  Ние с теб, щом се разбираме, другите не са от значение…

       -Да а мама? Какво ще каже тя?

        -Майка ти, няма къде да ходи! Като и кажеш, че съм бременна и готово…

       -Ама вярно ли си бременна? От кого?

       -От теб  Станчо! От теб!

        -Да, ама аз нямам спомени, да сме лягали в сеното…!? Кога е станало?

         -Ще стане, бе Станчо! Ще стане и това…! Ти само ме вземи, пък после ще видиш, как добре ще си живеем, като две влюбени гълъбчета… -размечтала се унесена в мечти момата.

       След кратък ожесточен спор със себе си, най-после Станчо безславно се предал:

      -Е, какво пък! Щом така ме молиш… При това на коляно… Защо да не те взема!? Я ме виж! Какъв напет хубавец съм!  Дай да те прегърна!  -казал Станчо и като мушнал годежния пръстен на пръста си, гушнал момата и я завел вкъщи да му стане жена.

В.Софин 

Да се посмеем!

 Изглежда за друго не стареем,
 а защото днес явно не умеем
 с шега да се разсмеем!
------------------
Малка детската устица
някога свикнала да цица,
днес се храни от паница
с укрепнала самостоятелна ръчица!
-------------------
След порция обилна,
съвсем спокойна и стабилна
домашната ракия силна -
крака пияни килна!
-------------------
Виновни триста грама
разкрили интересна панорама-
Съвсем пияна дама
с език цветист голяма
ругаела мъжете пряма!
В.СОФИН

Няколко забавни -"Ако!"

          Ако ракията се държи прилично в чашата, това не значи, че няма да се разбунтува, когато се почувства, затворена в нечий празен стомах.

          Ако времето се държи прилично с нас, това не значи, че не е готово в миг да изсипе направо в топлия ни врат, леден дъжд.

           Ако вашата усмивка се държи прилично в обществото, това не значи, че няма да се озъби, когато усети натрапник.

           Ако нервите Ви са послушни когато трябва, това не значи, че няма да ескалират на преглед с гуменото чукче при невролога.

            Ако парите ни дремят прилично в кесията, това не значи, че няма да ги похарчим за глупости, за които после ще съжаляваме.

            Ако министъра на образованието се държи кадърно, това не значи, че няма да бъде заменен с друг по –прилично некадърен.

            Ако лъжата в парламента се държи прилично, това не значи, че не е готова да изскочи в решаващ момент, който ще снесе като яйце, оставката на компрометирания депутат.

          Ако гласоподавателят се е държал прилично, по-време на избори, като е прибрал с усмивка предложената му корупционна сума, това не значи, че после няма да коментира избраните от него с неприлично цветист език.

           Ако очите се държат прилично и не шарят по-хубавите жени, това не значи, че не виждат, какво меню им се предлага.

              Ако пожелаем жената на ближния, това не значи, че ще горим в ада, но ще бъдем подложени на бавен искрящ огън от обвинителните очи на съпругата.

             Ако жената се държи прилично и не коментира, тъпите забележки на съпруга си, това не значи, че е готова да изпие докрай отровата , която тормози и нежните и уши.

             Ако приятелят ни се държи прилично и не ни отегчава с глупави коментари, това не значи, че няма да го стори в неподходящ за нас момент.

              Ако новините станали през деня се чувстват комфортно, това не значи, че и ние сме в настроение с изсипаните силом лъжи, които са намерили място в ушите ни.

              Ако кантарът на пазара се държи прилично и отмерва точно продаваната стока, това не значи, че търговецът няма да ни излъже с теглото и цената.   

               Ако светът се държи мило с нас, това не значи, че и политиците са склонни към същото.

                Ако любовта се държи прилично и гальовно с нас, това не значи, че не е готова да ни забие ножа и изпари остатъчните наши мозъчни гънки.

                 Ако животът ни е безкраен празник, това не значи, че не е готов да ни сръчка в бъбреците в подходящ нему момент.  

                 Ако работата ни се държи прилично с нас, това не значи, че сме се разбрали с нея да се върши сама.

                  Ако музиката прилично гъделичка ушите ни, това не значи, че е влюбена в нас и няма да ни изненада, когато пожелае с фалшиви акорди, разбиващи сърцето ни.

                  Ако гладът се държи съвсем прилично, това не значи, че няма да протестира в подходящ за него момент, когато ще ни поиска храна.

                  Ако потта се държи прилично, това не значи, че щом се разсърди, няма да ни фрапира неприятно пред други хора.

                  Ако денят се държи прилично впечатлен от топлината на слънцето, това не значи, че и нощта ще се усмихва блажено, лишена от луната.

                 Ако комплиментът не се държи прилично с нас и не ни ухажва достатъчно, това не значи, че не сме го заслужили.

                Ако сълзите на дамите се държат прилично, това не значи, че няма да размажат грима в подходящ за тях момент.

               Ако вечерната сянка се държи прилично и не мърда, това не значи, че няма да затанцува когато поиска и е нарушено егото и.

              Ако отвън вали послушен сняг облагодетелстващ скиорите, това не значи, че ще спре, когато сме на работа и трябва да го чистим.

              Ако линейката е послушна и стигне на време до нашия дом, това не означава, че и докторите, ще се разбързат да ни спасяват.

      Ако система се вмъкне послушно във вените ни, това не значи, че човешката ни схема, ще се почувства оздравяла.

В.СОФИН    

А рецепта...?

 
-Докторе болят ме краката! -хленчи болен.
-И защо така?
-Защото паднах докторе...
И какво? Аз ли съм виновен, че не умеете да се пазите?
-Не! Но трябва да ме лекувате!
-Препоръчвам на вашето внимание, бастун за придвижване...
-А рецепта...?
-Не бойте се! Ето ви адреса на магазина, откъдето, ще си го закупите.
В.СОФИН

Водичка с водка!

-Господине може ли една минерална водичка? –поискал клиент в ресторант по време на обилна вечеря.

-Само ако е придружена от водка! –отвърнал с уверена усмивка келнерът.

-А не може ли с яденето? – любопитствал клиентът.

-Може! Как да не може! Но трябва да си поръчате вино!

-И защо, ако смея да запитам?

-Защото всеки знае, че храната върви с вино, а минералната водичка, която така настоятелно искате господине, само с водка!

В.СОФИН 

Ханш

Изкусително примамлив ханш
дал на жена реванш,
за навременно преведен транш!
-------------------------
У нас "Абсурдът" хитър продължава
всесилен да ни убеждава,
че сам самичък той -
държавата ни управлява!
-----------------------
Разнася се воня в пролетния ден-
употребен от гладен като мен
търпелив чесънът, ухае откровен!
---------------------------
Скрито на топло във мазето
казанче бакърено шепти!
Готово диша, нарязано мезето
ракия в чашата шурти!

Търпелива ръката се протяга
гълта алчната уста,
старае се и капка да не бяга
и гърлото подложено на радостта!
---------------------
В.СОФИН