Пристанал!

                                                                   Пристанал

      В днешното време, когато жената излиза на светло все по-напред, не само с гърди, но и с остроумие, лесно успява да се пребори със слабите доводи на желания от нея мъж.

     Една селска мома, решила да се задоми. Харесала си ерген. И за да бъде убедителна, дори купила пръстен за годеж. Търпеливо изчакала обекта на въжделенията и да излезе от селската кръчма, където често влизал да пие бира и бистри политика с местни хора. Когато погледът и уловил младия ерген, тя припнала чевръсто и се изрепчила пред него, смело с думите:

-А бе, Станчо, зимаш ли ме, а?  Ето виж, падам ти на колено!

-Па, оти не! Щом сакаш. Айде да те водим у сеното…! – отвърнал Станчо, като си помислил, че момата иска да спи с него.

-Оти у сеното, бе Станчо? Дома у вас, сакам да идем! –рекла сконфузено, леко обидена смелата девойка.

-Па шчо, ке правиш у нас ма? –попитал сащисан Станчо.

-Как шчо!? Нали, ке ти ставам жена бе? Затова ти паднах на колено, глупако… Ето на виж! И пръстен годежен, носим! Я дай да го премерим! Да видим, дали, ке ти стане….

-Ке стане, оно ке стане! Ама у сеното… -усмихнал се дяволито Станчо и засукал буйния си черен мустак.

-Уу, и ти бе! За сичко си има време. Кажи ми само, сакаш ли ме или не?

-Е па! –засуетил се объркан Станчо. –Я те сакам!  Ама баща ми, шчо, ке рече?

-Он не е важен Станчо! Ние с тебе, да се разберем и да се земем,после сичко, ке си дойде на место,веднъж щом ми пристанеш…

-А мама…? Она шчо, ке каже?

-Абе майка ти, нема къде да оди! Ке и кажеш, че съм бременна и готово….

-Ама верно ли ма? От кой?

-От тебе бе Станчо! От тебе!

-Да, ама я не помним да сме одили у сеното… Кога е станало?

-Ке стане Станчо! Ке стане…! Ти само ме земи, па после, ке видиш, как ще си живеем, като два гълъба…! -размечтала се  унесена в мечти момата.

        След кратък ожесточен спор със себе си, най-после Станчо безславно се предал:

         -Е, па…! Щом така ме молиш… При това на колено…. Оти да те не земем ма? Я виж! Каков юнак съм! Сега, ке те сгърнем! –рекъл Станчо и като мушнал годежния пръстен на пръста си, гушнал момата и я завел у дома си, за да му стане булка.

В.СОФИН

                                                                  Пристанал

В днешното време, когато жената излиза на светло все по-напред, не само с гърди, но и с остроумие, лесно успява да пребори със слабите доводи на желания от нея мъж.

       Една селска мома, решила да се задоми. Харесала си ерген. И за да бъде убедителна, дори купила, пръстен за годеж. Търпеливо изчакала обекта на въжделенията и да излезе от селската кръчма, където често влизал да пие бира и да бистри политика с местни хора. Когато погледът и уловил младия ерген, тя припнала чевръсто към и се изрепчила пред него с думите:

    -А бе Станчо? Взимаш ли ме? Ето виж, дори ти падам на коляно!

   -Защо не! Щом искаш! Хайде  да идем у сеното, на меко…   -отвърнал Станчо, който си помислил, че момата иска да си легне с него.

    -Защо в сеното, бе Станчо? У вас искам да ида! –рекла обидена девойката.

     -Какво ще правиш у нас? На кафе ли? -попитал леко изненадан  от развитието на нещата Станчо.

     -Как какво? Нали ще ти ставам жена бе! ? Затова ти паднах на коляно, глупако… Ето виж! Дори пръстен годежен съм ти взела… Я дай да видя, дали ще ти стане!

        -Ще стане! Как няма да стане!  Ама у сеното…! –усмихнал се дяволито Станчо и засукал буйния си черен мустак.

     -Ух, и ти Станчо! За всичко си има време и място. Само ми кажи, искаш ли ме за съпруга или не?

      -Какво пък…! –засуетил се объркан Станчо. –Аз те искам! Много при това…! Да ама татко, какво ще каже?

      -Той не е важен Станчо!  Ние с теб, щом се разбираме, другите не са от значение…

       -Да а мама? Какво ще каже тя?

        -Майка ти, няма къде да ходи! Като и кажеш, че съм бременна и готово…

       -Ама вярно ли си бременна? От кого?

       -От теб  Станчо! От теб!

        -Да, ама аз нямам спомени, да сме лягали в сеното…!? Кога е станало?

         -Ще стане, бе Станчо! Ще стане и това…! Ти само ме вземи, пък после ще видиш, как добре ще си живеем, като две влюбени гълъбчета… -размечтала се унесена в мечти момата.

       След кратък ожесточен спор със себе си, най-после Станчо безславно се предал:

      -Е, какво пък! Щом така ме молиш… При това на коляно… Защо да не те взема!? Я ме виж! Какъв напет хубавец съм!  Дай да те прегърна!  -казал Станчо и като мушнал годежния пръстен на пръста си, гушнал момата и я завел вкъщи да му стане жена.

В.Софин