Същинска Косачка

        -А бе Нане? Гледам те как всяка неделя одиш у градо!? Тоя ден не е пазарен. Що правиш там? –попитал обзет от любопитство съседът Гено.

-Какво да ти кажем!? Нали видя кравата ми умре от некаква нова болест. Викат и дерматит. Наложи се да търсим работа у градо.

-Намери ли?

-А бе, я намерих, ама ми се виде отначало трудна.... –оплакал се притеснен от стеклите се за  неблагоприятни обстоятелства Нане.

-Че, каква е тая работа бе съседе? –продължил Гено да дълбае в мислите на комшията.

-Косим тревата у един чорбаджия и я поливам, когато требе.

-Че това е лесно...

-Лесно! Друг път. Слушай! Отивам я у човеко и питам по-обявата от вестнико, дали наистина му требе косач.

-Да! –рече ми он тогава.

-Е дека е косата, да почвам тревата? –попитах го аз.

-Не ти трябва! –вика ми отново он.

-Е как че косим тогава? –вдигнах рамене учудено.

-С Косачка. –рече ми он пак, тогава и ме запита:

-Виждал ли си?

-Как да съм виждал!? –учудих се аз. -Много отдавна се отрекох от телевизоро. По-него само реклами дават, политика нищо интересно... Само болести. Фалят хапчетата сякаш са бонбони. Това било убаво, онова също за купуване, а за пари не казват нищо. Отдека да ги земем Гено?

-И он чорбаджията де, що ти рече? –задал въпрос вместо да отговори на Нане любопитния комшия.

-Не рече нищо, а ми показа Косачката. Ей звер голем! Ръмжи и глъта ли, глъта тревата.  После я сбира отзаде у кошо и я изфърлям у боклуко...

-Е оти не я даваш на некой? –озадачил се Гено от прахосничеството на Нане.

-На кой? У градо освен кучета и котки, друго не гледат. Но слушай! Първио път, когато шефо показа как пали Косачката, ми се виде доста сложен. Също като жената и она е трудно разгадаема. По некога ръмжи доволна, друг път гасне задавена. А пие и бензин. Жадна е като твоята жена Гено, дето глъта само мастика с мента у кръчмата на Милчо.

-Айде сега па и ти Нане! Да не се обиждаме на жени... –засегнал се докачен Гено.

-Не е това бе комши! Викам ти, че Косачката е сложна, неразгадаема като жената. Не се сещаш, кога да и долееш, ни па кога е сгодно да я припалиш...

-А-а-а! Ясно Нане. И какво?

-Какво? Като окосим и поливам после...

-С маркучо ли?  -не издържал Гено и задал поредния интересуващ го въпрос.

-Не! Некакви сгоди направени у моравата на чорбаджията. Пускам ги и от земята почва да блика вода. Пръска насекаде. Даже и мене олива, ама я съм свикнал и не обръщам внимание...

-Оти! Нали мое да те удави? –засмял се подигравателно Гено.

-Ти за мене не се бой! И жените ни давят често дома, ама още сме живи и пиеме бира. Айде сега с мене! Да черпим за новата служба при Милчо у кръчмата. Дано само жена ти Пена не е там, че ще стане лошо... –засмял се Нане и добавил също подигравателно:

-Ей! Същинска  Косачка! Като на чорбаджията опасна и непредсказуема...

В.СОФИН

Изтикани мисли на светло

Истината извира от сърцето на човека тогава, когато има кой да я чуе и оцени!

Шумът на морето гали сетивата и възбужда апетита към неосъществени мечти!

Когато душата ни ридае –

 трябва да му се признае,

че Животът наистина за нас нехае!

Когато в работа някой се увлича –

Животът  усмихнат честичко обича

пот от челото наше да извлича!

Добрият стар аромат от миналото, често смущава мислите изкарани от паметта на светло!

Лятна жегата избира

жаден кой да консумира

от хладилника студена бира!

Никой не знае защо понякога изморена мисълта му спи. Осъзнава, че е събудена едва когато предприеме емоционално действия, като гняв, ярост и не на последно място споделена любов!

В.СОФИН 

Спри го бе!

                                                                           

       -А бе Мунчо? Какво ке кажеш, ако ти покажа как вози старата Симсонка, останала ми някога от дядо? –попитал Геле приятел, който никога през живота си не се бил качвал на мотоциклет.

-Ама я съм свикнал пеша да одим! Или с колело!? –опитал се Мунчо да отбие мераците на Геле.

-Виж! Оно е лесно Мунчо. Също като колелото има педали. Требва само да даваш газ. Ей я на тука... Ръчката отдесно! После въртиш педалите и изкачваш баиро...!

-Е па, щом е така, мое и да опитам...! –съгласил се веднага Мунчо и добавил:

-Ама, ти само го запали за по-лесно!

Речено! Сторено!

   Настанил се Мунчо на стария мотопед  Симсон и когато двигателят и замъркал доволен от запалването, потеглил нагоре по-баира над селото, където живеел.

    Въртял педали той, давал газ и все повече се отдалечавал от Геле. Видял това изплашен той извикал:

- Мунчо! Чекай бе! Къде хукна? Спри!

     Да ама Мунчо, който никога досега не бил мирисал бензин продължил да изкачва със Симсона баира.

Колелото е лесно. Спираш да въртиш педалите и то престава да се движи. Да ама мотоциклетът упорито отказвал да спре и все бягял ли бягал напред.

-Спри бе! –крещял зад него Геле и бягал нагоре по-баира по  Мунчо.

-Ама как? –ревнал тогава изплашен Мунчо. –Как да спра, като незнам...! Не въртим вече педалите, ама  пустата му Симсонка, не спира...!

   Добре, че баирът бил прекалено стръмен. Стигнал задъхан приятеля си Геле и му наредил да не дава газ на Симсона.

-Ама оти? –задал  въпрос Мунчо, нищо неразбиращ.

-За да спреш бе Мунчо! Да спреш...! –задъхан едва промълвил тия думи Геле.

Спрял да подава газ Мунчо и упорития стар Симсон, някогашен спомен от дядото на Геле, като въздъхнал, най-после угаснал.

-Я! –учудил се Мунчо, докато все още съвсем уплашен въртял очи. –Па оно било лесно бе! А па я си мислех, че има  некаде друга ръчка за спирането... Оти не ми каза по-рано това бе Геле? А тръчиш като луд по-баиро зад мене?

-Я ли тръчим или ти бегаш като откачен...!?

-Оно Симсонката ти е виновна. Я като ти рекох, да не се качвам, ама ти.... Ке се качиш, та ке се качиш!

-Другио пат, ке си знам! Това ке ми е уроко...!  -отвърнал Геле изпотен от бягането по-баира.

-Другио пат Геле, я просто нема да се качим...! Мене ми е добре с колелото! –казал Мунчо и проследил с поглед отдалечаващия приятел Геле, който го оставил да се връща сам пеша до селото, където и двамата живеели.

В.Софин

Хвърлят ли, хвърлят!

        Двама самоковци минавали покрай Искъра.

-Я гледай! –обадил се единия. Виж Пешо колко много вода има у реката. А риба, дали има?

-Едва ли! –обадил се проникновено Пешо. У толко много вода, със сигурност има некоя лишанка, но виж едрата риба, я нема...

-А нема!? Има! Кьорав ли си? Не видиш ли?

-Какво? Нали гледам!

-Гледаш ти, ама не видиш! Я колко едри рибоци са пуснали въдиците и чекат....

-Кои! –не разбрал задявката Пешо.

-Рибарите бе! Лани Гошо от долната махала, като мина с токо и нищо не остана. А тия фърлят ли фърлят....!

В.СОФИН 

Новак в професията

        Поради обстоятелства наложени  от живота Вие приятелю  усвоявате нова професия. За нея само сте чували, но никога, не и упражнявали.

    Като за начало Ви дават куп задачи, които решавате с помощта на Елка. Понеже Вие сте свикнали, никога да не се доверявате някому, нямате доверие на машинката. Затова усърдно се заемате, с помощта на химикалката и нейната дружка тетрадката, да проверите отговорите.

„Ами ако сгреши!? Нали все пак е машинка? Нищо, че изчислява, уж правилно.” –минават мълниеносно мисли в главата ви, докато събирате, изваждате, делите и умножавате  поставените задачи.

    Неусетно унесен в работа, забелязвате, че е свършила специалната индигирана хартия. Търсите нова и намирате от старата, която не е химизирана. Изнервен се хвърляте в търсене на индиго. Когато цял плувнал в пот не го намирате,  вдигате рамене в отчаяние предавайки се. Точно тогава, до вас се приближава счетоводителката, която любезно го предоставя на зарадваните ваши за момент  ръце, които за момент си бяха помислили, че с писането е свършено. При това, тя го измъква именно от онзи шкаф, който току що сте претърсили.

„Какво да се прави!?” – мислите. „Някои неща, дори изложени на показ, стават, често невидими за притеснените от зор очи.”

Въздъхвате успокоен донякъде и като мушкате индигото между листата на документа се хвърляте устремно с химикалката в бой. Пишете. Смятате. Дори пускате Елката за да не скучае самотна отстрани. Проверявате отговорите, смятайки на ръка в отделна тетрадка, както винаги недоверчиви от помощта на техниката.

-Добре! – неусетно плъзва свободно дума от устата ви. Тъкмо сте успели да свършите писането и потта на изтерзаното ви стресирано чело почти се е уталожила, засъхнала, когато установявате, че индигото, което е било във ваша полза е успяло някак си да се обърне обратно. И целият ваш труд почти е отишъл напразно, защото на другия лист липсва писаното. Предателските ваши ръце от смущение или нарочно, кой ги знае, вместо правилно да поставят индигото, са го обърнали в грешната посока. Псувате мислено късмета си. Все пак не се предавате и отново се хвърляте в щурм с химикалката. Сега ви се струва по-лесно. Все пак задачите са решени. Нужно е само да пъхнете правилно индигото между листата на документа и да повторите упражнението. Справяте се чудесно. Дори успявате да избършете новата пот, която в жегата отново изплува от челото ви докоснало за момент напрежението.

    Тъкмо поемате въздух успокоен, когато без пощада счетоводителката ви подава нова фактура, която крещи до Бога, че трябва да бъде писана, смятана и решена правилно.

Нямате избор. Хващате химикалката отново и дърпате леко изморената от работа Елка, която няма как да откаже съдействие. Все пак, по навик пак ще проверите работата и.

„Може тоя път да е сгрешила!? Кой я знае? Добре, че е тетрадката, която ме радва с правилните решения.” –минава пак мисъл в обърканата ви от задачи глава.

Било лесно! Кое днес? Роден още отначало, трябва да се борим с живота, докато можем. Пък после... Кой го знае? Времето... То ще каже и ще реши, кога да ни накаже!

В.СОФИН