Професионалист в НАТФИЗ

-Знаете ли как се правят лицеви опори?- пита преподавателят.
-Да разбира се...!
-Почвайте тогава! Аз ще броя. Едно, две..., десет...., двадесет!
Сега станете пъргаво и без казармено задъхване си кажете репликата!
-О- о-ох! Дали въздух да поема и безумието, което управлява тук, приема...! -едва изсъскал през устни съвсем изморен, кандидатът за артист, който не успял да каже исканото и не взел изпита.
В.СОФИН

Цял в олио облян!

Цял в олио облян

съскащ, разгорещен видян

скочил в топлия тиган,

хлъзнат Никулденски шаран!

.............

Честно чудя се, дали шаранът

знае, че е разгорещен тиганът?

 .......................
Приготвен скромно, чак одран

с орехи, ориз разбран

на скарата дими шаран!

....................................
Изкусена щом я зърва

въдица умело първа,

хваща, пъргава пъстърва!
В.СОФИН

Доброволец за Коледа!

     Е-е-е!

Строи ни шефо пред цехо и пита:

-Има ли доброволец за Коледа?

Сите се гушат, сите навеждат ниско очи, само я се изрепчих напред и рекох:

-Е па...! Щом нема никой, тогава съм за...!

-Засрамете се! –обърна се тогава моя шеф към купчината сведени ниско очи, гледащи, сека една в обувките на другите.

-Е щом няма друг... Ела Ганчо с мене у кръчмата да те черпя ракия. Тия тука с наведените ниско очи, като не пият, нека работят. Нали все пак някой трябва да изкара пари за Коледното парти, на което ние сега само двамата, с тебе отиваме...!

В.СОФИН

Топи се в мъка лед!

От мъка топи се лед!
Лиших уискито си от куплет,
за да възвиша клет,
ракията със мед,
поне с един, единствен скромен ред!
В.СОФИН

ИЗБОР!

-Завий наляво!
-Да!
-Завий вдясно!
Да!
-А сега, бързо и направо!
-Не! Сега скачам право у долу!
-Защо?
-Щото доле, чака ме , без скрупули, все без пари -  Моло!  /МОЛ/
В.Софин

Пешо кажи нещо, брат...!

                                                                        Пешо, кажи нещо!

      Веднъж Лозан поканил приятел от детинство да пийнат заедно в кръчмата. Пешо който бил известен в родното  село с мълчаливостта си, приел. Напразно полагал усилия Лозан да разговори приятеля си, с който не се били виждали отдавна.

-Пешо, кажи нещо! –молил се Лозан.

-После, ще кажем! -отвръщал мълчаливецът и отпивал от чашата с ракия.

-Пешо, бе кажи нещо! -настоявал Лозан огорчен, че приятелят му надигал ракиите и все мълчал.

Тъкмо допивали петата чаша, когато Лозан едва намерил време да каже:

-Много говориш Пешо! От тебе брат, не мое,  земем думата!

-Е сега поне мое да ти кажем... наздраве Йордане!

-Ама я съм Лозан!

-Лозане, ти ли си бе?  Помниш ли, кога като деца пушихме цигари и даскало... лека му пръст, ни сбара!?

-Не-е! Я не пушим!

-Ти не, ама на тебе ти дръпая ушите.... Гледам още стръчат... Високо, като на магаре!

В.Софин 

Оцеляват най-храбрите!

На граничната бразда:
- Стой! Ще стрелям! Какъв си ти бе, келеш?
-Беглец. Бягам...
-И от кого бягаш?
-Е е е...! Всички бягат и аз тръгнах... За Европата!
-Не може! Връщай се обратно към родината!
-И защо?
-Как защо бе, келеш! Аз говоря с теб на пакистански, а ти знаеш ли български?
-Не!
-Английски?
-Не!
-Немски?
-Не!
-Френски?
-Също не!
-Какво търсиш тука тогава? Майка ти ли?
-Не! Сигурност!
-Е е е! При нас я няма! Тука на българска земя, оцеляват само, единствено храбрите...!
В.СОФИН