Разбирам ги...!

           Добре ги разбирам политиците....

          Гледайки вечер пародия в „Комиците“,

          по-цял ден умело, чешат „езиците“!

.............................................

Разбирам на носа си очилата...

Кацнали да радват светлината

на очите, зяпащи в жената!

.......................................

            Усещам как цъфтят и младите...

            Докоснали с ръце измамите,

            решили да вкусят на „запада“, насладите!

.......................................

Тъга танцува в старите...

Пенсията изяла авоарите -

без откатно на управляващите!

...................................

             Разбирам даже кой ме лъже...

              Усмихнат гледа да ми върже,

              неудобна тенекия, бърже!

.......................................

Усещам погледа на маргаритките...

Играе вдъхновен върху плитките,

вплетен изкусно на момите в усмивките,

на венчетата в косите на щастливките!

................................

               Разбирам гладни и войниците...

                Армия объркала редиците,

               строена в полза на „париците“!

.........................................

Щастлив се радвам за медиците...

До болка стиснали пестниците,

лекуват здравето, но само при „лисиците“!

.....................................

         Виж строени радват учениците...!

         Напушени гледат как редиците,

         стопяват надеждите при политиците!

В.Софин 

Егоист

     Неизвестно защо растящ в атмосфера на безразличие, още от малък ученик, Слънчо се научи да лъже. Въпреки всичко все някой го преследваше и молеше през годините да спре. Унесен в детски игри не обръщаше внимание на ставащото около него.

   Когато започна работа, разбра как да бяга от отговорни задачи. Отново пак някой се опитваше да ходи по петите му и да го тормози. Въпреки мислите щъкащи в главата му играещи на рулетка, все пак Слънчо печелеше.

  Излъга млада девойка, хлътнала по-обещанията му за любов и брак, но освен дете, което и остави, друго не стори. За негово учудване пак се намери преследвач, който да го мъчи. Махна смел ръка и игнорира проблема. Продължи нататък по-широкия друм на живота.

 Изпечен хитрец Слънчо се научи да мами приятелите, а и други хора със взети суми на заем, които не връщаше.

  Естествено застанал на пост, проблемът идваше и отново се опитваше да вземе връх бърникайки мислите му. Дори се научи да идва изненадващо на сън. Облен в пот Слънчо се събуждаше и наливаше от бутилка, уиски в чашата оставена на пост, до него.

В неговия свят на разбиране в жалкия си живот Слънчо освен пари друго така и не успя да хване. Нямаше жена до него, която да го крепи в трудни моменти, приятели липсваха, но за сметка на това, имаше всичко. Радваше го мисълта, че парите му създаваха комфорт. Друго изобщо не го интересуваше.

   Времето изведнъж забърза и Слънчо остаря. Явиха му се куп болести. Съвсем доскоро той се хилеше като виждаше трудното положение в което някои хора бяха изпаднали. Сега се опита да търси съчувствие.

Тогава отново проблемът се появи. Или "Тя" го срещна... Достатъчно близо бе до него и Слънчо усети протестният и вик. Дъхът и безжалостно опари неговите мисли, отнемайки правото му на защита.

СЪВЕСТТА защото това бе именно "Тя", проникна като тумор в мозъка на Слънчо, разрасна се безпрепятствено, бръкна без милост в сърцето му и го накара да съжалява.

  Уви! Не му стигна времето. До скоро единствено то, даващо му право на власт го уважаваше.

Днес ухилено на среща му, се подигра. Бутна стола под Слънчо и озовавайки се изцяло под властта на СЪВЕСТТА, той едва успя да премигне клепачи с очи пълни в сълзи и неговият безценен живот отлетя в небитието, сякаш никога не е бил.

В.Софин. 

Алкохолен език

       Двама чужденци упражняващи алкохолен туризъм у нас изучавали усилено български език.

 Обикновено сутрин започвали с поздрави:

-Утрото намерили? –питал Уили.

-Добро намерили! –отвръщал Джони и добавял за обяснение:

-Яйца три на закуска и коняк три с чай!

На обяд Уили пробвал с думите:

-Вие Джон на обяд, били?

-Добре били! Бири четири изпили... –отвръщал с мощно оригване ухилен приятно, Джони.

Когато паднел мрак и Слънцето изморено заслужено бягало за почивка ,при среща за пушене с Джони, Уили питал:

-Вечер открили?

Усмихнат широко Джони отвръщал:

-Добре открили! С кебапчета три, две бири и бутилка ракия напили...!

Преди лягане клатушкайки се като моряци при бурно море застанали пред койката за лягане Уили питал:

-Ден убили?

-Добра нощ открили...! –отвръщал с премрежени алкохолни очи Джони, и добавял:

Късметлия! Креват незает, намерили...!

В.Софин  

Чистим!

       Едва постъпил на работа в хотелски комплекс, домакин бил учуден от думите на сервитьорка, която му сервирала:

-Чистим!

-Какво? –повдигнал рамене нищо неразбиращ домакинът.

-Когато на  питиетата им мине срокът на годност, ги чистим! –обяснила с усмивка сервитьорка та.

- А ясно! –усмихнал се и домакинът. –Па тогава може едно уиски!

-Не! Чистим без алкохолното!

-Дайте една кола тогава! –примирен с обстановката кимнал разбиращо глава, домакинът.

За да не го измъчва повече, сервитьорката направо му рекла:

-Содата чистим!

-А така ли? Дайте и една водка, за да я преглътнем! –поръчал си домакинът, но на ново бил отрязан.

-Не може! Алкохол не сервираме на персонала.

-Ами той, няма изобщо да надзърне в содата. Как да се види като е еднакво оцветен с водката?

-Шефът ще надуши!

-Стига бе! И как ще стане тази работа?

-Ще му кажем!

-И защо? Нали трябва да чистите питиетата?

-Алкохолът не чистим!

-А стига бе...!  А може ли да дръннем тогава един сайдер?

-Първом содата пък тогава, сайдера! –смилила се донякъде сервитьорката.

-Тогава да ги разделим по-равно. Все пак е справедливо. Ти взимаш содата, а пък аз дрънвам сайдера!

-Не може!

-Що? Нали аз черпим...! –дръпнал шишето със сайдера прежаднял домакинът, и се измъкнал като победител. Не за друго, а защото в питието му плувал без препятстван алкохол, четири процента като на някои от бирите.

В.Софин  

Първомайски коментар!

Свободен в кучешкия рай

свит на топка на кравай,

унесен в спомени за първи май,

всеки дърпа само, своя край!

.....................

Дъвкани във вечен коментар,

животът изтича на кантар.

Днес усмихнати в поредния кошмар

ухажваме на първи май, ракия в бар!

...............................................

Времето макар да отминава,

споменът живее, не изтлява!

Сякаш чака следваща забава,

в човешка глупава проява!

.....................

В.Софин 

Сънувам!!!

    Спя! Сънувам. Пред мен се ширнали макови полета. Цъфти люляк омърлушен. Лалетата плачат, обезводни. Навсякъде родила се суша! Другаде, наводнения. Кошмар!

Гледам! Портретът изпъчил гърди. На него "Тато" усмихнат! Щастлив съм! Утре е първи май!

Да! Ама не! Някой трябва да носи портрета. Уви! Пак съм аз!

  Страх ме е не от друго, а от глобата при която, ще олекне почти празен, джобът ми... Моят изтъркан от пране джоб!

Какво да правя? Как да се усмихна? Как да продължа нататък?

  Към празните от смисъл полета!!!  Към дъждовете киселинни! Към мисълта, само за война и пари! Как?

Нямам избор! Или пък имам! Знае ли човек?

           Полудял ли е светът или не? Тази мисъл не само в ден идва, не само нощем, не и в съня, а винаги, когато се почувстваме обичани и необходими!

  Вече съм буден! Прекалено буден! Зяпам се отстрани, учуден! Първи май ли е, или краят ни, безумен!!!

    Май някой движи перото ми, приятели?! Не не съм аз! Помислете кой мърда с ум историята и гласи нещата от живота, който днес идва с неохота?!

В.Софин  

Рай!!!

В освободения от въшки рай

трудно диша се през май.

На първи в родния ни край,

трудовакът, знае и си трай!

Сънуват пилците просото.

Петлите гребена си вдигат.

Снасят ярки само от теглото...

Яйце едно със труд, постигат!

Плаха демокрацията трае.

Старци псуват под сурдинка.

Европа ухилена, не ще признае,

България за първа половинка!

С мъглите паднали в живота,

трънливи нивите пустеят.

Децата липсват, пие скотът,

а встрани, руините се смеят!

В.Софин