"Активи" за изхвърляне

Пред блок дишат, лежат активи –

нахвърляни, употребени презервативи.

Компания правят им щастливи,

дамски превръзки, мързеливи.

Бутилки въргалят се от бири,

опаковки от лекарства и пластири!

Упорито цигане нос не притеснен вири -

фас за пушене сред калабалъка, дири!

Бездомно куче останало без сила, търси -

кокал не до глозган, който да намери!

Клошар в обелки, ръце зарови,

хляб в контейнер, искаше да лови!

Най-отдолу, сред треви легнало само,

Не притеснено отдавна, хвърлено бельо!

Изплашени от вятър буен всички,

бягат пред погледа, найлонови торбички!

С натрупаните с труд и явен зор, активи -

живеещите в блока, явно чувстват се щастливи!

В.СОФИН  

Парфюмен дъх!

В косите ти, играещ вятър,

гонеше къдрици запленен.

Отстрани като декор в театър

наблюдавах сцена, удивен!

В очите ти, пламъчета диви -

искреше поглед, оживен!

Черешови устните красиви,

ме канеха за танца откровен!

В усмивката ти, слънчева и мила -

усещаше се топлият и лъх...!

Облечената рокля от коприна,

ме дърпаше с парфюмен дъх!

Целувката ти, лебед плуващ!

Угрижен търсеше отблясък...

В плен на блян вълнуващ,

животът даряваше ми смисъл!

В.Софин

Сканиране!

            Изненадан се взирам... Виждам как разпада се покрай мен... светът! Не мога да проумея!? Как така? Защо? Все въпроси без отговори! Това, че я сканирам на време, не помага за решението ми. По скоро, то се чувства нещастно, подложено на неизбежен избор. На къде? Краката ме сърбят, но празен джобът ми съдран, плаче... Нима няма изход от тунела? Дали трябва да замина? Да остана, значи гибел. Какво тогава? Сканирането с поглед в парче хартия...! То ли трябваше да промени съдбата ми? Да ме изгони! Прокуди да се скитам далече в чужбина... А тук, оставях все пак едно – сърцето ми, което винаги щеше да бие сканирано само за нея... за Родината дала ми  живот, дала ми устрем и сега убила го...!

  В очите ми извират сълзи! Премрежен погледът ми се взира в документа, който подписва избора ми... Който ме пъди!

Взимаха ми всичко!

 Кредиторите, дойдоха рано тази сутрин... Запечатаха къщата, някога принадлежала на дядо ми, после на баща ми и до вчера на мен, нещастника осмелил се да погледне мечтите в лицето... Да промени съдбата!

 На улицата сканирах бъдещето си в чужбина, където без избор, днес отивам... Не за друго, а защото тука животът, най-милото бащиното, свърши!!!

В.Софин

Хващал ли си жена?

Диалог между двама приятели на чашка:

-Фащал ли си някога жена?

-Със сигурност! Преди не помня колко време, налетях на една в трамвая...!

-И какво?

-Удари ми шамар!

-Значи си я сграбчил?

-Нямаше начин! Ватманката наби спирачките и я по литнах... право на шамаро!

В.Софин

Поетична секира...!

С поетичната секира във ръка,

обяздих тъжна, самотната гора.

Отсякох цяла, изморената и тъга -

усмихнах с думи, ранната зора!

Сланата бяла с топло ужасих!

Отпуснах и свободен смях...

Със слънчеви лъчи я размразих -

студена, изчистих я от грях!

Видях как после радостта сияе

и хора дишат с чувство, несъмнено!

Дори животът, който всичко знае,

с ресници мигна някак, позволено!

В.Софин  

Държавата, която се раздава...!

Красива нашата Държава!

Скромна, мило тя не дава,

когато за чужди се раздава,

на всеки да мига и да шава!

Подкожно влязла във кръвта

Държавата уверено се умножава!

Заложила стръв в капана за целта,

безплатно тя, земи пустеещи раздава!

Не притеснена от утрешния ден,

крадци държавата създава!

На нашенеца беден, откровен,

път свободен за Европа дава!

Старателна, загрижена и отговорна

милостиво кредити ни подарява...!

Няма как! Не може да е недоволна,

управляваща Държавата, сама си вярва!

В.Софин  

Идва и си отива, когато иска...!

Идва сутрин неспокойна

като бурята бушуваща навън!

Съблечена, красива стройна –

Любовта пристига и на сън!

Успява всички ни да храни...

Утолява с вълшебната си мощ!

Смущава мислите събрани,

след изминалата дълга нощ!

Идва и отива си, когато иска...

Рисува цветно нашите черти!

Сърцето с обич вярна, стиска -

Любовта, която дава ни, мечти!

В.Софин