Моето спасение...

       

Сутрин, когато слънцето блестеше

решил бях страницата да отгърна.

Тогава всичко в мене светло беше

светът защото, исках да прегърна!

Стиснал зъби опитах да говоря

с денят, когато времето летеше.

Луната вечер, опитах да преборя

вторачен погледът и, ме следеше!

Очите мои гледаха звездите

светещи за мене в откровение.

И търсех там някъде мечтите,

които бяха моето, спасение...

В.Софин  

Ухаят пролетни цветята

От слънце сутрин уловени

ухаят пролетни цветята.

Там гледат, очите удивени -

пъстри в откровение, полята!

Росата ранна бисерна, блести.

Глухарче кима сред треви.

Красив животът не пести

да сбъдва сладките, мечти!

В.Софин

Наздраве!

-А бе, вчера бех у Македония!
-И какво?
-Исках у кръчмата гроздова...
-Сипая ли ти? /Сипаха ли ти?/
-Сипая они... Ама лозова! Сигурно не знаят, какво е гроздова...
В.Софин

Хванахте ли се за зелено?

                                                           

             Нашенец от село Ливадово попитал , колеги дали са се хванали за нещо зелено през Пролетта.

-Да! Хапнахме коприва и киселец. Даже и див чесън опитахме... А ти, хвана ли, зелено? –чул въпрос ливадовецът.

-Да! Хапнах, хлеб и чубрика! Она е зелена, нали!?

В.Софин 

Пеша до Ливадово -"Историите на Гюро"

                                                                        

    Гюро и Насо работили заедно в една фирма, която била далеч от селото им. Вечер, всеки от тях се прибирал в Ливадово по различен начин. Гюро имал кола. Насо пък хващал автобус. Това не се харесвало на Гюро, който недоволен мърморел всекидневно:

-Виж го ти, скръндзата. На автобуса дава двата лева, а на мене не иска...

   Веднъж обаче, Насо изпуснал превоза си, а му се налагало бързо да се прибере вкъщи. Приближил се той почти стеснително до Гюро и го попитал плахо:

-Ще ме вземеш ли? Изпуснах автобуса....

Гюро се почесал замислено, плюл на пътя и отсякъл с усмивка:

-Има си хас, да не те взема... Нали си ми комшия, брат...! Хайде качвай се!

Насо въздъхнал почти щастлив, че се е уредил с превоз и се вмъкнал в колата на Гюро с думите:

-Е, вече можеш да тръгваш! –и после веднага щракнал предпазния колан от седалката на плещите си.

Гюро се усмихнал  и после казал важно:

-Докато не видим двата лева от джоба ти, да тръгнат към моя, нема да палим двигатело на колата...!

-Ама Гюро...! Нали сме комшии...

-Нема Гюро! Моеш да даваш пари на автобусо, а на мене не.... Така ли? Я слизай, че не мога да те гледам повече!

Насо се изплашил, дори пребледнял от чутото. Бръкнал и извадил още от сутринта приготвените за път два лева. Гюро ги поел без усмивка, скрил ги веднага в джоба си и казал замислен:

-Виж какво, току що таксата се вдигна. Я дай още два лева, оти докато се прибереш пеша до Ливадово, мое мазоли да никнат на краката ти...!

-Ама Гюро! –изплакал Насо, но не довършил, защото Гюро го прекъснал:

-Нема Гюро бе! Ти не разбра ли!?! Нищо лично! Това е бизнес...

-А не може ли да ти ги дам двата лева като стигнем Ливадово? –замолил се Насо.

Гюро присвил очи в досада и избликнал ядосан:

-Сега ги искам, веднага! Знам те аз тебе Насо ще се измъкнеш без да платиш...

-Добре де, но немам толкова...

-Колко имаш? –наострил уши Гюро.

-Двайсе... –не довършил Насо, защото бил прекъснат от Гюро.

-Виж ти! А викаш, че немаш! Оти ме лажеш?

-А ма стотинки бе Гюро Двайсе стотинки имам само...

-Е какво пък.. Гюро е човек! Ще те хвърля на половината път. После ще се прибереш по нататък пеша до Ливадово. Какво са за тебе пет километра, Насо. Бълха те ухапала...

-Ама защо, така бе Гюро?

-За да знаеш другио пат, да си носиш повече...

-Е нема да има друг таков!

-Хм! Ще видим тая работа, когато пак изпуснеш автобуса... Ще тръчкаш тогава пеша от тук чак до Ливадово ти казвам... И не само ще тръчкаш, но и прах ще се вдига от пътя зад тебе...

В.Софин 

Търся си нещо безплатно...

                                                                     

-За една година смених три партии... –хвали се нагаждач.

-Вярно  ли бе!? И защо?

-Е па... Обещаха ми апартамент на половин цена...

-И какво?

-Излъгаха ме. Нищо не дадоха и затова се пробвах при патриотите. Дадоха ми колиба... Били само патриоти...

Щом е така, казах им, напускам...

-И после, какво?

-После, ясно, Б С П.

-Грях ти на душата, нима си станал комунист!?

-Какъв комунист бе!! Борех се за жилище...

-И какво, взе ли?

-Не! Всичко беше вече усвоено...

-Усвоено!?!

-Приватизирано... Раздадено...

От обикновените никнали членове в партията се очакваше само, да си плащаме членския внос навреме...

-Напусна и сега си свободен?

-Не! Кандидатирах се,  независим депутат за Европарламента на изборите...

-И защо ти е това?

-Как защо!! За жилище, ясно за какво... Чух, че в Брюксел раздавали удобни квартири при това съвсем безплатно...

В.Софин 

Излъган Гюро -"Историите на Гюро"

                                                                                    

      В една ранна сутрин в село Ливадово, Насо видял Гюро да излиза на двора на къщата си. Като се подсмихнал под мустак  му казал:

-А бе, Гюро знаеш ли какво е станало?

-Откъде да знам!! Да не съм гадател...

-Да ти се похвалим. Много съм щастлив! –рекъл Насо и се ухилил до уши.

-Да немаш рожден ден, бе Насо? Ослушваш се, а не знаеш, че трябва да черпиш...

-Не, Гюро не позна. Нямам рожден ден!...

-Да не си се оженил бе?

-Не!

-Сигурно си намерил нова по платена работа? –погледнал Гюро с надежда, че е познал.

-Не! – за сетен път чул откровението на Насо.

-Тогава като те гледам как си се ухилил, сигурно си откачил?

За да не измъчва повече любопитството на Гюро, Насо отсякъл важно:

-Спечелих от тотото!

-Ти... –закашлял се внезапно Гюро. –Ти да си спечелил от тотото!? Ох! Не ме разсмивай, че ще умра от смях... Ти ако си забравил, Гюро не е. Не пускаш тото, това знам аз.

-Много знаеш ти... Верно я не пускам тото, ама колегите от работата пуснали... При това за мене.

-И са ти дали фиша? Как пък не! –не повярвал Гюро.

Насо се засмял отново и смутил ушите Гюрови с откровението си:

-Дадоха ми фиша подарък, защото имах вчера рожден ден, Гюро!

-Леле! Как така съм пропуснал събитието, а и ти скръндза такава не си черпил!

-Оти да те черпим!? Ти нима ме черпиш за твоя... –ухапал Насо Гюро по болното място, че е стислив.

Ядосан до немай къде Гюро казал в своя защита:

-Оти да те черпим Насо!?   Ти да не си манечко дете, та да те поим с млеко...

-Бях толкова щастлив от печалбата, че колегите закачиха... Тях черпих!...-настъпил Насо, Гюро по болния мазол, че не го е почерпил. 

-Добре де, а колко числа удари фишът ти? Сигурно шестица, мискинин такъв.... –завидял Гюро на Насо. Отговорът обаче го озадачил.

-Спокойно Гюро! Ударих тройка... Три лева и петдесет стотинки печалба!!

-Ха –ха! –изсмял се щастливо Гюро, зарадван, че съседът  е спечелил нищожна сума.

Вместо да се обиди Насо се засмял също.

Гюро го изгледал с учудване и рекъл:

-А бе,  Насо... Я на твое место щях да рева , а не да се хиля като ненормален...

-Е ти не знаеш причината, затова...

-И тя е?

-Днес е първи април Гюро. Нито вчера имах рожден ден, нито пък колегите ми подариха фиш за тотото. Само дека ме уволниха от работа...

-Верно ли бе? Затова ли се радваш, че са те изгонили!?

-Радвам се Гюро, че е първи април...  Ти се хвана на въдицата като шаран и продължаваш да висиш на куката...

-Уф, па и ти!!! Аз на ужким ти повярвах... Та как Гюро да не знае, че е първи април, Насо!?

-Е не е Гюро! Не е първи април!

-Тогава оти ме лажеш бе, мискинин таков!!

-За да те видим поне един ден, излъган Гюро!! Излъган като шаран налапал празна кука... –засмял се щастливо Насо и оставил Гюро да кълне на двора петела, който  пропял именно в тоя момент за да потвърди казаното.

В.Софин