Сутрин, когато слънцето блестеше
решил бях страницата да отгърна.
Тогава всичко в мене светло беше
светът защото, исках да прегърна!
Стиснал зъби опитах да говоря
с денят, когато времето летеше.
Луната вечер, опитах да преборя
вторачен погледът и, ме следеше!
Очите мои гледаха звездите
светещи за мене в откровение.
И търсех там някъде мечтите,
които бяха моето, спасение...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар