Пеша до Ливадово -"Историите на Гюро"

                                                                        

    Гюро и Насо работили заедно в една фирма, която била далеч от селото им. Вечер, всеки от тях се прибирал в Ливадово по различен начин. Гюро имал кола. Насо пък хващал автобус. Това не се харесвало на Гюро, който недоволен мърморел всекидневно:

-Виж го ти, скръндзата. На автобуса дава двата лева, а на мене не иска...

   Веднъж обаче, Насо изпуснал превоза си, а му се налагало бързо да се прибере вкъщи. Приближил се той почти стеснително до Гюро и го попитал плахо:

-Ще ме вземеш ли? Изпуснах автобуса....

Гюро се почесал замислено, плюл на пътя и отсякъл с усмивка:

-Има си хас, да не те взема... Нали си ми комшия, брат...! Хайде качвай се!

Насо въздъхнал почти щастлив, че се е уредил с превоз и се вмъкнал в колата на Гюро с думите:

-Е, вече можеш да тръгваш! –и после веднага щракнал предпазния колан от седалката на плещите си.

Гюро се усмихнал  и после казал важно:

-Докато не видим двата лева от джоба ти, да тръгнат към моя, нема да палим двигатело на колата...!

-Ама Гюро...! Нали сме комшии...

-Нема Гюро! Моеш да даваш пари на автобусо, а на мене не.... Така ли? Я слизай, че не мога да те гледам повече!

Насо се изплашил, дори пребледнял от чутото. Бръкнал и извадил още от сутринта приготвените за път два лева. Гюро ги поел без усмивка, скрил ги веднага в джоба си и казал замислен:

-Виж какво, току що таксата се вдигна. Я дай още два лева, оти докато се прибереш пеша до Ливадово, мое мазоли да никнат на краката ти...!

-Ама Гюро! –изплакал Насо, но не довършил, защото Гюро го прекъснал:

-Нема Гюро бе! Ти не разбра ли!?! Нищо лично! Това е бизнес...

-А не може ли да ти ги дам двата лева като стигнем Ливадово? –замолил се Насо.

Гюро присвил очи в досада и избликнал ядосан:

-Сега ги искам, веднага! Знам те аз тебе Насо ще се измъкнеш без да платиш...

-Добре де, но немам толкова...

-Колко имаш? –наострил уши Гюро.

-Двайсе... –не довършил Насо, защото бил прекъснат от Гюро.

-Виж ти! А викаш, че немаш! Оти ме лажеш?

-А ма стотинки бе Гюро Двайсе стотинки имам само...

-Е какво пък.. Гюро е човек! Ще те хвърля на половината път. После ще се прибереш по нататък пеша до Ливадово. Какво са за тебе пет километра, Насо. Бълха те ухапала...

-Ама защо, така бе Гюро?

-За да знаеш другио пат, да си носиш повече...

-Е нема да има друг таков!

-Хм! Ще видим тая работа, когато пак изпуснеш автобуса... Ще тръчкаш тогава пеша от тук чак до Ливадово ти казвам... И не само ще тръчкаш, но и прах ще се вдига от пътя зад тебе...

В.Софин