Роден в отрязъка на времето,
когато омразата заспала беше
живеех в унисон със бремето,
а силна любовта ми, бдеше!
Вървях, спъвах се не падах.
Времето отнемаше ми сладост.
Избрал посоката си страдах,
но намирах пътя нов, за радост!
Роден в отрязъка на времето
когато всеки с усмивка беше
търсех здравината в стремето,
там, където любовта ми бдеше!
В.Софин 16.01.2022год.
Късата клечка
-Кво ново вехто у вашата махала, братовчед? -интересува се един от съседна
махала.
-Не знам как е при вас, но при нас има задружност!... Един се ваксинира, а всички
други взехме зелен, сертификат!
-Как така!? Не е ли незаконно?
- Може и да е… Мерките са строги, но не и непреодолими. Лесно стана!
Изтегли той, късата клечка.
-Клечка…! Каква клечка, братовчед?
-Разиграхме томбола. След като ваксинацията стана незадължителна, а просто
принудителна, теглихме клечки и един изгоря от нас…
-Изгоря!?
-Да, отиде си човечецът след десет сложени му ударно, ваксини. Поне беше
един от махалата и затова сега сме се събрали, не само да го изпратим, а за
бустера… следващата игла да теглим отново клечка. Може би ще проумеят, тия от
държавата управляващи парите ни, че и ние даваме жертви…Все пак някои от нас
трябва и на работа да ходят!...
В.Софин
Знаят език
Някога, някога не
толкова далеч във времето, турист стоял пред Бранденбургската врата. Зяпал я
озадачен. От време на време пристъпвал напред, после рязко се отдръпвал бързо и
правел снимки с фотоапарата си.
Двама българи, които обичали запоя в чужбина, но не и
разглеждането на старини, които ги отегчавали, забелязали човечеца как се пули и
снима и първият от тях внезапно бил осенен от идея:
-Я виж го тоя! Хайде на бас на пет лева, че това е нашенец…
-Хм! Що не!... Но нека поне да бъдат пет, евро. Така де, нали
сме в сърцето на Европа…
И за да не бави повече времето на приятеля си изпуснал
рязко, думите:
-Я виж! Виж бе, мамо! Един нашенец…
Дочул високият глас зад него, човечецът, който бил зает със снимане на Бранденбургската врата се обърнал
вяло към двамцата почерпени вече приятели и без да продума се върнал към
старата си позиция.
-Хайде плащай петте евро! -обадил се другият нашенец. -Нали
ти казах, че е немец?
Да ама, вместо да извади парите, решил да докаже правотата на думите си, нашенецът изпробвал отново гласа си:
-Пардон! “ I am sorry“;“Пожалуйста“! Извинете! „Bitte !...
-Озадачен от чутото човечецът с неустановен произход се
обърнал отново и този път устата му проговорила на български:
-Я, мамо! Двама нашенци… Виж ти! Отгоре на всичко, умни са…
Знаят ѝ, език!...
В.Софин
10.01.2022год. Самоков
Животът измама…
Гнездо любовно. Празнуват двамина.
Леглото двойно. Участва реклама.
В удобна пижама, в шоу с програма.
Двама в измама, сънуват картина.
Филм режисиран с принуда, ваксина.
Пози странични. Действия няма.
Празнуват двамина. Участва реклама.
Телевизия с измама. Новини във програма.
Сънуват парите. Изкопана дълбоката, яма.
Животът за двама, превърнат е в драма!
В.Софин
Нейното внимание
Щом в очите ѝ попаднах
осъзнах нейното, влияние…
В ириса ѝ дето се прокраднах,
стоеше моето, желание.
В косите ѝ, когато ги разрових
личеше нейното, влияние…
Щом ароматът им долових,
изключих моето, съзнание.
Ръцете ѝ, когато ги погалих,
усетих нейното, влияние…
С целувки, дето не пожалих,
спечелих милата с внимание!
В.Софин 4.01. 2022год.
База данни
-Ей Вуте на тия от лабораториите в страната не им омръзна да
бъркат в моята база данни…
-Нима?
-Не нима, а защо? -мръщи се Геле.
-Щото си сополив откакто те помним от малък… -смее се Вуте.
-Е това не им дава толкова правото да насилват носа ми… -
реве Геле.
-Трай си! Още нищо не си усетил… тепърва ще ти бъркат в
данните и не само там…-хили се вече злорадо, Вуте.
-Да! Знам, знам бе Вуте. Преди нова година беше десет, а
сега удари инфлацията и станаха, петнайсет левчета… Та това си е петдесет
процента…
-Поне още ходиш на работа… -смее се отново, Вуте.
-Ходя аз за да плащам на тънките гуши да станат дебели…
-псува системата, Геле.
-Купи си сертификат бе! -дава съвет Вуте на Геле.
- Както казваше на приятел едно дете за баща си, но без
усмивка в български филм: „Ще ти купя колело ама друг път“ Аз чест нямам ли, Вуте? Само тя ми е останала и не я продавам
за пари…
-Е тогава ще продължат да се ровят в твоята база с данни…
-смее се подигравателно отново Вуте, който разбира се е с бустерна ваксина
срещу ковид и не само…
-Хубаво се хилиш ти съседе завистлив… Но знай, Вуте че,
който последен се смее се смее най- добре. Зеленият ти сертификат да знаеш при
мен не важи… Пак ще те бръсна и стрижа гъстата
„четина“ израсла на главата ти, но с петдесет процента увеличение… Инфлация е
все пак… Твърдят го нали знаеш, кои? Аз не съм виновен… -Тоя път се засмял и
Геле като видял сконфузеният Вуте. Той бил по професия бръснар, но упражнявал
занаята само късно вечер след другата работа, където ходел по задължение… Не за
друго, а защото му оставала още една година до лелеяната пенсийка… Ако я доживее
естествено. И ако системата позволи. Иначе как!?
В.Софин 4.01.2022год.
Поздрави за имения ден
Едва ли си беше
представял толкова много обаждания за Васильовден. Налагаше се… Не просто
работата крещеше…. Направо плачеше за неговата милост. И нали си е отзивчив,
яви се без мрънкане, а с усмивка…
Едва цъфна на бара и се започна. С дясната ръка приемаше
поздравления по джиесема за имения ден, а с лявата, нали си е „левачка“ се
опитваше с ляво ухо да лови поръчките на бара. В крайна сметка вместо поисканите две минерални води, даде щедър три.
После докато размишляваше над бирата успя да налучка марката, но вместо две успя да промуши и изнесе на бара само една.
В бързината уискито „Джони
Уокър“ размени с петдесет грама, „Водно конче“…. Вместо нормално поискано от
сервитьорката, кафе направи дълго и бе принуден да го изпие за своя сметка.
Едва обядвал се
наложи да помогне в ски гардероба. Там докато приемаше поредните поздрави за Васильовден
на джиесема с дясна ръка, лявата или „левачката“ не дремеше, а обслужваше
усърдно клиентите, като успешно им раздаде не само ски обувките, но така също и
щеките. За да не скучаят самотни ските в ски гардероба измъкна и тях отвънка от
където благодарните скиори хукнаха към близката писта на Ястребец.
Тъкмо мислеше, че
критичното положение е овладяно, когато отново го преместиха на бара. Едва успя
да глътне малко водичка, когато негово величество джиесемът му решил да го тормози
докрай, звънна отново.
Точно в този
сюблимен момент ситуацията го хвана пред фризера, откъдето вадеше не кестени от
огъня, а разбира се, лед за уискито… С дясна ръка успешно се радваше на
поздравите, а с лявата… „Левачката де“ изсипваше готовите ледчета от
пластмасовите кутийки в приготвения празен найлонов, плик. После се постара да
ги напълни отново с вода и да ги пъхне на топло… пардон на студено за да се
образуват отново ледени кристалчета… Все пак уискито и не само, а и ракията
искаха обслужването да е пълно.
Ако точно тогава го бяха попитали, дали иска крила, би отвърнал
естествено, че предпочита поне още една ръка, която да не е лява, а „деснячка“
справяща се по бързо с поръчките и изникналите проблеми по време на работа…
Не бива да се забравя,
че с голям успех се справи и с черпенето… Имения ден, Васильовден един път в годината и поздравите,
които бяха само и само единствено за него…
В.Софин 1.01.2022год.
