вторник, 15 февруари 2022 г.

Без корен

                                                                                        




                                                           Без корен

Всеки кълн никнал непокорен.

В създадения свят тиквоподобен

с пари на подчинението удобен,

където тиквите растат без корен.

В.Софин


събота, 12 февруари 2022 г.

Маце горещо

                                                                                              





              Горещо маце

Маце горещо. Гледа ме грешно.

Поти се често. Става ми смешно.

Пробвам целувка. Улавям преструвка.

Усмивка опитвам. В лъжата политвам.

Погледът грешен. Денят оказал се, смешен.

Маце горещо. Съсредоточено зяпа ме, вещо.

От прегръдки разбира. Но инатът го спира!

Обича парите. Но друг с пари си избира…

В.Софин

 


Червей

                                                                                        





                                                Червей

Когато тялото умреше

нещо скрибуцаше, не спеше.

Новородено гладно беше.

Червейче от плътта ядеше.

 

Остана скелетът да дразни.

Целият му кокал с вяра бдеше.

Черепът с дъната очни празни

изоставен сам, ухилен беше!

В.Софин


петък, 11 февруари 2022 г.

Обичам всички жени

                                                                                         





                                         Обичам всички жени…!

       Когато го чух не повярвах на ушите си. Мой близък приятел веднъж се изрази толкова емоционално, че чак се вцепених от изненада.

   Цех. В него тапицери от женски пол. Какво ли правят?

Да танцуват, едва ли! По-скоро работеха на пълни обороти. Не бях предвидил устата на моя приятел, Соти!

   Влязъл в цеха, където се правеха механизираните кресла… За къде?… За ФРГ. Непозната абревиатура? Напротив! Федерална Република Германия!

Та като влязъл, мен не забелязал… Но колежките разбира се били пред очите му. Не издържал и издишал напрежението:

-Ей! Обичам Ви! Ама всички ви, обичам бе, жени…!

  Избухна смях. Но истината изказана толкова емоционално прозираше в очите на приятеля ми… Или както казват хората, няма скрито покрито!

Интересен човек беше… Остана спомен, но дали го искам или не, той остава за живее още с мен!

В.Софин


Елмаз и Надин

                                                                                           






Елмаз и Надин

Пред погледите женски крак

по паважа потропваше с обувки.

С коса крещяща, ален мак

танцуваше дама без преструвки.

 

Лицето ѝ обсипано с лунички;

Синьото в очите – верен страж;

Усмихваше се сякаш бе на всички;

Младостта и даваше кураж.

 

Тялото с форми на цигулка

крепеше кръшния ѝ стан.

Белоснежна роклята на булка,

с перлен на шията гердан.

 

Беше надиния сватбен ден.

Неслучаен там в капана на екстаз

от очите, нейни с синьо озарен -

блестеше ѝ младоженецът, Елмаз!

 

С перчем намазан с брилянтин;

С навирени мустаци на гарсон;

Танцуваше Елмаз с Надин

с костюм в изряден панталон!

В.Софин  11.02.2022год.


сряда, 9 февруари 2022 г.

Пошегувал се...

                                                                                     





                                                                 Пошегувал се

     След като подскочиха с висота цените на горивото, а и на тока все повече хора взеха да забравят колите си вкъщи. Една такава сутрин автобусът е препълнен Има си хас. Всеки бърза за работа. Закъснял пътник не може да влезе през задната врата. В този момент е осенен:

-Граждани! Билети и сертификати, моля за проверка! – изцепва се на висок глас, той.

   Веднага от предната врата хората се изнизват повече от половината автобус. Закъснелия пътник влиза и сяда спокойно на първото освободено място. Все пак е шокиран от видяното и за да успокои създаденото напрежение казва:

-Ама моля ви се…! Чакайте хора! Къде хукнахте? Аз само се пошегувах…

В.Софин

 


вторник, 8 февруари 2022 г.

Клиент с право

                                                                                        




              Мъж и жена вечерят в ресторант и са в добро настроение. Изведнъж сервитьорът вижда мъжът да се смъква бързо от стола и заляга под масата. Жена му изобщо не реагира, но гарсонът все пак решава да ѝ обърне внимание:

-Извинете, съпругът ви току що падна под масата...

-Не -отвръща съпругата, - той се скри така страхливо, защото току що РЗИ влезе през вратата... Все пак пари за вечерята има, но за глоба без зелен сертификат, няма...!

В. Софин