Струните в мен
В мигове бленувани за срещи
усещах влюбен изгрева на ден,
как успява с лъчите си горещи
да докосва струните у мен…!
Морето недалеч от мен бледнееше.
Празнуваше с вълните си звънливи.
Душата ми усетила прибоя, пееше
влюбена в мечтите, закачливи…!
В мигове бленувани за среща
акостирах с лодка от морето
за дърпам с девойката гореща –
идващи струните в сърцето!
В.Софин 18.06.2023год.
Идилия на плажа
Докато разхождам
кученцето си на плажа, забелязвам, че интересни мъже се срещат и тук. Кой с
джапанки, кой бос, а някой от тях тук и там, прост.
Аз интелигентна дама, естествено, че хубава и да не забравя,
млада според моите разбирания поздравявам срещнатите особи мислещи се за
богове. Гледам мъжете, право в очите, а те сумтят сякаш майка им още не ги е
отбила от кърменето. Други пък ми се хилят насреща сякаш са видели биберон или
захарна смукалка.
Аз, добър ден. А те сумтят: “Хм! Ще вали!“
Че кажи и ти едно добър ден бе! Да нямаш сливи в устата си?
Завчера един ей такъв строен левент се втурна към мен с
усмивка. Ех, ей! Зарадвах се. Викам си, най-после и на мен да ми излезе
късмета. А той, простакът като ме наближи не само, че изтри мазната си усмивка
от лицето, но и рече: „Припознах се! Извинете!“
Че как ще те извиня, бе. Да беше почерпил по-кафе поне да
смекчиш положението. А ти, извинете!
Друг път. Върви се извинявай на майка си, която не те е
възпитала как да се държиш в компанията на чаровна дама като мен.
Като се сетя за спасителите… Жал ми става за тях. Онзи ден
студено. Вали. Че то скоро слънце не се беше показвало. И аз нали съм слънчице,
решавам да разведря положението на един мускулест спасител. Влизам при червен
флаг в морето, което се беше развълнувало. Е вълнувах се и аз. Дали ще се притече
на помощ. Вместо това като откачен ползва свирката в устата си да ме изкара вън
от водата. Отивам при него, а той: „Госпожо вие сляпа ли сте? Не виждате ли
червения флаг?“
Естествено, че го видях, разбира се, не съм сляпа. Но си
помислих, че такива обиди като госпожо вместо милото и по-звучно, госпожице не
вървят при мен.
Без да го удостоя с погледа си повече, а той не го и
заслужаваше въпреки мускулите, които бе натрупал си помислих, че е жалко за
интелекта му.
Да не повярваш! Какви
мъже има на плажа. Някои с бирени коремчета отпуснати до пясъка. Че стегнете се
малко, бе. Какво е това отпускане! Завчера един ми вика: „Госпожице, хайде да
ви черпя бира!“ Той мене, бира. Как пък не! Черпи уиски с
лед, господине, вместо да ми показваш как се прави бирен корем. Скъпо му било.
Тогава що дириш на плажа, простако? Искаш, а не даваш! Няма да ти се получи.
Парашутът ще се отвори само за джентълмен.
Жалко! Такива просто почти не са останали. Няма романтици.
Само сметкаджии са се навъдили, тъдява.
Май е редно да
опитам в хотела, където съм настанена за
лятото. Може пък тука да уловя… не гларус естествено.
Мисля си за любовта, за нея слагам капани. Все пак още съм
млада, стройна и лесно не се давам.
Ами вие интересни
и интелигентни мъже, къде сте? Няма ви!
Плажа е пуст без, вас. Недостатъчно, но все пак какво говоря. Тук се срещат
понякога интересни мъже. Едни по-джапанки, други без, но с погледи, които карат
краката ми да треперят, а устата ми да шепне, mon amour , mon amour!...
В.Софин
Дайте!
–
Дайте да ви го сложа…! -любезен младеж желае да
е в помощ на възрастен клиент закупил аксесоар за фотоапарата си.
–
Благодаря!
Мога и сам да си го мушна – отвръща с усмивка клиента и се изсулва навън през
вратата на магазина, където в движение успява да нахлузи на фотоапарата си току
що закупения специално за него, калъф.
В.Софин 9.06.2023год.
Моят час
Това е моят час, когато качвам планините,
където еделвайсът къпе се в брутален дъжд
и шум от кози крак чаткащ по скалите
ме посреща в царството на облаци надлъж.
Това е моят час, когато крача в равнините,
където срещам пътища, които ме познават
и песента свободна в дните на щурците
отброява моите стъпки, които ми остават.
Това е моят ден, когато раждат се мечтите,
които в слънчевия час от мене пожелан
достигат до сърцето ми избрано в висините
по-път любовен с вълшебство начертан!
В.Софин 6.06.2023год.
Пътищата сини
на небето
Един облак бял
по-цял ден вървял
по-пътищата сини на небето.
Докато веднъж разбрал,
че може да се къпе във морето.
Преди слънцето под строг контрол
не го измъкне пак в небето,
където отново бял
Облакът му цял през деня вървял
по-пътищата сини на небето.
В.Софин
Жълтата Луна
Внезапно нещо в нея пролича.
Щом изплува жълтата луна
блесна в тъмното окото на лъча
в косите на влюбена жена.
Осъзнала тая земна красота
любопитно протегнала очи,
мириса усетила на любовта –
Луната с руменина се окичи.
В.Софин 5.06.2023год.
В магията
Тя идваше към мен. Бавно пристъпваше. Дочух стъпките ѝ. Усетих я със
сърцето си. Докоснах мислите ѝ. Погъделичка чувствата ми.
Кръвта се оттече от вените ми. Бях
пребледнял. Занемяла беше устата ми. Очите ми се вгледаха в нея.
Коя ли беше тя?
А може би бях, сънувал!?
Ощипах се нарочно болезнено. Не.
Бях напълно буден.
Неусетно почти сякаш на шега, пред
мен стоеше, тя!
Магията.
Изгряла в образа на хубава жена.
Бях хванат от вихъра на любовта.
Не бих могъл да отрека, тя подаде
ми ръка -
някога през буйната река на
младостта!
В.Софин 5.06.2023год.
