Върви ли компиро
–
Как върви, компиро? – интересува се случаен
минувач от самоковец, който продава картофи покрай пътя за София.
Невъзмутимия отговор смущава евентуалния
купувач:
–
Всеки знае, че най-добре върви пържен със сиренье.
–
Но, аз се интересувах само как върви? - настоява за истината, купувачът не виждайки
изложена цена.
–
Сутрин го
превозвам до пътя, а вечер го прибирам вкъщи. -невъзмутимия отговор на
самоковеца достига в ушите на евентуалния клиент.
–
Цената, бе… -прозвучава изнервен гласът на
мераклията, купувач.
–
Какво за нея? – пита самоковецът.
–
Колко струва, чувал картофи?
–
Зависи от килата, господине.
–
Е, добре де. Няма да споря с тебе, тука. Кажи ми
за пет килограма, например.
–
Това не е чувал, а мрежичка, господине -спокойно
прозвучава отговорът на самоковеца.
–
И колко е мрежичката? – не се отказва от
пазарлъка, евентуалния клиент.
–
По двайсе стотинки съм купил сека една – уверен в
правотата на думите си отвръща невъзмутимо, самоковецът.
–
Абе, колко струват, пет килограма картоф, бе? –
усилва изнервен децибелите на гласа си, купувачът.
–
Че, колко може да струват! Само пет лева ти искам, братче, не повече…
–
Па така кажи, бе. Какво се бъзикаш с мене тука? –
омеква леко гласът на купувача.
Но самоковецът знае, че желязото се кове
докато е горещо и вмъква в отговора си безгрижно:
–
Ти пръв започна… Всеки у градо знае, че компиро не
върви, докато не го посадиш у нивата. И тогава байно пак му трябва време, тор и
вода за да тръгне на някъде. И после като направи, грудки, които станат големи
вадим, и продаваме тука край пътя на такива клиенти, като тебе дето само цената ги
интересува…
В.Софин 9.01.2024год.
