Магията в теб
Когато магията е в теб
научи ме да обичам
тих полъха на вятъра,
който люлее дърветата!
Когато от любов съм упоен
научи ме някак да успея
да те любя всеки ден,
макар и далеч да си от мен!
Когато магията е в теб.
Научи ме как с подкана
сърцето ми да бие лудо!
Тогава с тебе ще остана…
В.Софин
Мило в очите
В утрото на слънчев блясък
красиви оформят се мечтите.
Момиче със коси от пясък
смело влезе, мило ми в очите!
Мързелът по активен от Работата
Мързелът бил толкова активен,
че се излежавал на сянка под едно крушово дърво в нечия нива. Видяла го Работата
и се опитала да го придума да свърши
нещо.
–
Виж, какво, Мързел! Защо не ми помогнеш да изорем нивата…
–
А, на мен ми е добре под крушата на сянка. Ако
изляза да ти помагам ще изгоря на слънцето. – отвърнал Мързелът и примижал леко, защото
един нахален слънчев лъч пробил короната от листа на крушата, и се напъхал нахален
в очите му.
–
Ами ако ти платя? – опитала се работата да
активира мозъчните клетки на Негово Височество Мързела.
–
Знам твоето плащане какво ще е… Бачкане за без
пари… - промърморил, колкото да каже нещо Мързелът преди да се прозее сладко.
–
Ще ти дам колкото поискаш? – опитала да вдигне Мързела,
Работата.
–
Ами, нямаш толкова! – погледнал скептично Работата
, Мързелът.
–
Колко, искаш?
–
Ами всичко, което искам е да ме оставиш на мира.
В тая жега нека сама нивата да се изоре. Прав ѝ път!
–
Ами тя не ще! – възкликнала огорчена от Мързела, Работата.
Е как ще иска, като ти от половин
час ме агитираш, да свърша нещо като ти така и така си Работа, знаеш как да се
справиш много по-добре от мен. Вместо да мързелуваш тука под сянката на дивата
круша, върви под палещите слънчеви лъчи да ореш със стопанина на нивата, който
както виждам от половин час пали цигара след цигара и не знае, къде се намира.
Може би си мисли, че е с мен под крушата, но със сигурност е слънчасал. Върви,
Работа, върви да го ободриш, че иначе, ако чакаш мен Мързелът да стана, нищо
няма да свършиш!
В.Софин 8.02.2024год.
Как?
Никой май не знае как
скоклив живее и щурецът
на полето в цъфналия мак
в очите сини на синчеца!
В.Софин
Галещи очи
Скрито под дебела, бяла пелена
не цъфти кокичето в нощта.
Но усети ли слънчевата топлина -
с очи намира първата, врата!
Минзухарът в синьо се радва
в компания на жълтите лъчи.
Слънцето стигнало е да обядва
протегнало галещите си очи.
В. Софин 8.02.2024год.
Взри се в
думите!
Човече, взри се в думите!
Някои изкачват се далече!
Усети върха на сладкодумните -
Любовта опитали са вече…
Човече, взри се в думите!
Съвсем не са изгладени.
За война дошли безумните
от Ада на хората, създадени!
Човече, взри се в думите!
Някои извират от сърцето.
Усети пулса на сладкодумните –
с любовта си сгряват ти, лицето!
В.Софин
Сърцето диша с планината
Плахо озърта се у мен детето,
все още от живота не видяло.
Мълчаливо наднича ѝ морето -
не всичко в душа ми разбрало!
Стъпвам леко по поляната.
Все още жива е, тя с детето.
Вървя и мисля за камбаната,
която отеква ми в сърцето!
Плахо наднича у мен детето.
Вече е, на пътеката съзната.
Някъде там път намира ѝ сърцето,
горе дето диша планината!
В.Софин 6.02.2024год.
