За плакането и оплакването от живота

От малък запъртък, човек плаче. Отначало, защото все още не разбира. Чуди се, че коремчето го боли. Устата в която почват да никнат зъби, дразни с болка. Но, въпреки неудобството едва проговорил, човек отново започва, неистово да реве. Плаче за играчката си, която е строшил, търсейки нещо в нея. Реве в родителските уши за бонбони, сладолед или нещо друго, хрумнало му за момент. Тропа невъздържано с крак и се дърпа, когато хванат за ръка, трябва да ходи на училище. Вечер се връща от там. Плаче в скута на майка си за получената двойка в бележника си. Реве неподправено, за помощ, когато е наказан от баща си за същото. Родителите му се опитват да спрат плача му, който извира от него за несправяне с ежедневните му задължения, защото трябва да се научи на труд.. Когато същия индивид най-после успешно се дипломира и потърси работа, плаче, че няма такава. Щом намери, реве, че заплатата е малка и никой не цени усилията, които полага  за фирмата, която ще достигне  благодарение на него, необходимия просперитет. Впрегнат в брачните окови, се оплаква, че е ограничена свободата му и няма време за приятели. Мърмори хлипайки, че ходи със скъсани чорапи, които никой не иска да закърпи. Оплаква се от децата си, че не слушат какво им се приказва. Недоволен е, че времето лишено от скрупули, е решило постоянно да рони сълзи, които дразнят и него. Слънцето, пък е виновно, че ги суши. Сълзите, които другите хора трябва да видят, за да разберат, че е чувствителен човек. Пред изборно реве, че няма смисъл да се гласува за едни и същи маскари, които мислят само за себе си и за това как да избегнат забогатявайки сълзите. В магазина плаче, когато почувства изтънялата кесия, почти празна. Мърмори недоволно, че животът от ден на ден става ,все по-несправедлив. Постоянно реве за боклука, който е станал всекидневно негов спътник и се валя навсякъде наоколо и го кара да се чуди, как така е все още в Европейския съюз. Рони сълзи, че в страната липсва култура и нищо не се прави за нея. Плаче пред данъчния, че не е в състояние да плати данъка си. В болницата реве на лекарите, че са станали безчувствени и не искат без пари да го прегледат.  Казано накратко, човек толкова много се увлича от проливане на горчиви сълзи през живота си, че накрая събира от тях едно малко езеро. Езерото на недоволството, което колкото и малко да е успешно може да удави всеки един нас.  А иначе, колко хубаво би било, ако човек не се оплаква, а по често се усмихва на среща с друг негов индивид. Тогава наистина нелесен, животът би бил по хубав и от песен!

Ако ние хората събирахме усърдно, сълзите от недоволството, натрупано през краткия си живот - накрая на него, бихме могли да се удавим в езерото, което би се получило от тях! 

В.Софин

Нещастния потребител

В този живот единствено потребителят страда. След успешно вземане на заплата, той плаща първо данъците си и пазарува най-необходимото за месеца. Но, знае се, че не винаги потребителя получава това за което е платил. Много често в жилището му пристига неканен, не регламентиран ток, от който уредите, телевизор, бойлер, пералня и друга необходима техника излизат от строя изгаряйки. Водата в чешмата, често тече мътна с примеси от ръжда. Като всичко друго и канализацията остаряла предявява искове за ремонт. Но, както казах първо данъка се плаща, пък после в зависимост от парите идва ред на другото. Ако потребителя се разсее и не плати на време, може да остане без ток и вода. Вечер когато гледа впечатляващите цветни реклами потребителят се изкушава и се обажда за харесан артикул. Понякога стоката са оказва некачествена. Веднъж закупено желаното не може да се върне. Остава за спомен на потребителя, който е рискувал за да вземе поредния предлаган боклук. Когато сутрин установи, че се е успал, нашият нещастен купувач, без да закуси бърза за спирката на работа. Пътьом взима баничка, която се оказва стара. От нея зъбите на потребителя се разклащат и дори понякога чупят. Ядосан той я хвърля почти цяла, в близкия кош за боклук, откъдето гладен клошар също предявява своите гладни искания. Но и той макар, че не плаща нищо, също троши от останалите зъби в устата си. Бързайки за работа потребителят опитва в автобуса да закупи билет. Уви! Свършили са! Когато проверяващият го глобява, потребителят опитва да обясни положението си, но всичко е напразно. Стигнал до работното си място, вече закъснял отново бива мъмрен и наказван от шефа си. Отегчен от дългия работен ден потребителят бърза да избере нещо за вечеря от най-близкия мол. Погледът му се спира на евтиното престояло меню. И понеже днес разходите на всеки един от нас са прекалено големи, потребителят решава да рискува минавайки по-тънката сметка. Прибира се доволен в къщи. Консумира с апетит вечерята си. Ляга удовлетворен пред телевизора. Отпуснат потребителят започва да мисли, че все пак май днес е успял да излъже системата. Уви оказва се, че тя безмилостно е излъгала него. Едва заспал в три през нощта скача притеснен от болки в корема. Посещава тоалетната, където остава до ранни зори. Тъкмо, когато болката е отминала и решава най-после да си легне облекчен, се оказва, че времето за сън си е отишло безвъзвратно. Време е за новия ден. За работа, която няма да го чака. Закусва бързо от загнилия плод, който снощи в очите му изглеждаше свеж и привлекателен когато изкушен го купи. Днес прасковите са успели от жегата да хванат мухъл. Потребителят е принуден въпреки това да ги изяде, защото друго просто няма. Пак бързане. Отново стара стока. Кръговрат от който, няма измъкване. Потребителят добива чувството, че всичко в този свят е измамно. Лъжат го, че му предлагат най-новото а всъщност намалено то се оказва най старото и непригодно за ядене. Система от която няма измъкване. Не ти харесва не купувай! Но нали трябва да се яде! Тогава вземи от скъпото! Да, ама като няма пари! Заплатата е малка, данъците много, а животът е един и при това кратък. Как тогава, да го вземем, цял непокътнат, свеж и без остатък!?

В.Софин 

Досадната реклама

Рекламата разбира,
какво да ни сервира -
 успя без да ни нервира
да внедри, сламката за бира!
.................................
Мука
Хич не му и пука
сам в пълна скука,
 лежи си тихо, тука,
насред боклука -
от майстора изхвърлен чука!
...............
Днес нашенецът протестира -
в прекалено тясната квартира,
едно канапе, нахално се простира.
................................
Как успяха в гладната година,
да се родят и двата сина!?
...........................
Необезпокоявана икономиката сива -
съвсем щастлива,
гладните стомаси свива!
...................
Партиите дали разрешение,
явно бързо с нетърпение
за щастливо служебно управление!
..............................
В.СОФИН

За чакането и очакваното

 Човек ако се замисли, ще се сети, че живота е просто едно голямо чакане. И разбира се очакваното от нас е късмет, здраве, любов и още нещо, може би –пари от тотото. Чакането може да бъде, приятно, но не винаги. Родителите ни са чакали с нетърпение девет месеца за да се родим. Спорили са за нашия пол. Едва пръкнали се, ние се включваме активно в живота на всички чакащи. Огладнели ревем за да подсетим майка ни, че сме гладни. С нетърпение чакаме да сменят неприятно лепнещия памперс на  нас и да ни спасят от неудобството да бъдем мокри. В очакване сме да никнат зъби, в без зъбата ни уста. После чакаме, неизвестно защо да порастем и да ни пратят на училище. Нямаме търпение учителя да забележи интелекта ни. Обикновено той вижда единствено белите, които правим и ни наказва заслужено. Чакаме търпеливо през годините и когато успеем, взимаме диплом за основно образование; за средно, и ако сме внимавали в час, евентуално висше. Последното може да определи нашата бъдеща пътека, по която ще крачим уверено напред. В зависимост от нашия пол и интерес, нямаме търпение, харесано момиче или момче, от нас да ни забележи. И когато най после стане това, ние каним желания от нас елемент, и  щастливо чакаме на определената ни среща.Но, когато обектът на нашите въжделения ни пренебрегне и не дойде, се ядосваме, че времето ни е било пропиляно.  Някога, когато имаше казарма, ние мъжете чакахме повиквателната, която щеше да прати някъде в  нашата страна, на която давахме вярна клетва за служене. Там в казармата започвахме неистово да броим дните до уволнението. И когато най-сетне то успееше да пристигне, нямаше по-щастливи хора от нас. След това, пристига щастливо времето, когато се влюбваме. Момичето, чака момчето, да се сети и предложи годежен пръстен. След сватбата младите очакват рожба, която още повече ще скрепи връзката им.

Освен тези чакания и въжделения има и други. Посещаваме редовно всеки месец бюрото по труда, където се надяваме най-после да забележат, че сме безработни и ни предложат някаква работа. На спирката с нетърпение следим, кога ще пристигне автобуса, който ще ни вземе в нужната, нам посока. В магазина чакаме понякога на опашка за да ни обслужат. Посещавайки общината с опасение броим парите в джоба си, които са в очакване да ни напуснат, под формата на задължителен годишен данък. Вече двадесет и пет години всички оцелели българи до сега живеят с надеждата, държавата ни да тръгне към просперитет. Очакваме и се надяваме на всяко следващо избрано правителство, независимо от цвета му, че тези които управляват ще поумнеят. Уви! Те разумно прибират гласувайки авоарите за себе си. За народа пак нищо! Един голям студен душ, който непрекъснато времето изсипва могъщо върху нас и прави живота ни още по труден. Любителят на чашката с нетърпение чака пак, краката му да посетят кръчмата, където бързо ще го обслужат, сипвайки му чаша ракия. Някъде все някой иска и чака нещо. Нова кола, подарък, дете, жена, мъж и какво ли още не. Крадецът е в очакване стопанина на къщата да излезе на пазар за да извърши пъкленото си грабителско дело. Ако се замислим, ще видим, че и природата около нас е в очакване. Сезоните, един по друг се сменят. Нощта отстъпва място на деня и слънцето щастливо изгрява радвайки всички живи същества. Дърветата, които раждат плодове чакат децата в клоните им да узреят и някой да ги обере. Домашните животни, да бъдат нахранени. Чака се рекламата по-телевизора да свърши и следения от нас с интерес филм да продължи. В спорта чакаме с нетърпение, нашия предпочитан отбор да победи. Риболовецът е в очакване да клъвне едра риба на въдицата му.  Някои от нас чакат с месеци да си вземат неизплатените заплати. Други искат увеличение на същите. Поредната доза наркотик е в очакване наркоманът да я влее във вените си. Чакаме партньора до нас в живота да се сети, че имаме нужда от любов. А когато се изнервим  пренебрегнати, достатъчно, ние му я даваме. В болниците очакваме да ни излекуват. Там също се чака на опашка. И тази въртележка в живота в която все нещо се чака и очаква накрая завършва неприятно. Идва момент горчив, когато човек се разболява или остарява и започва да мисли за смъртта. Не му се иска тя да идва и да го безпокои. Но смъртта не пита. Избира поредната си жертва и я отнася със себе си. Тука вече за нас чакането приключва. Единствено червеите са под напрежение на очакването, че ще закусят с нас. И когато скелетът лъсне оглозган, ни остава надеждата, че някога в далечно бъдеще и той ще се разпадне окончателно.Ще се върне към корените си. Ще  бъде превърнат в част от нашия мил дом - земята!

В.СОФИН 

Малка въшка

Слон огромен пъшка -
кацнала с охота на хобота,
хапела го малка въшка!
........................
Няма нищичко нередно -
избират в България системно,
да управлява правителство служебно!
.............................
Неусетно задрямала охрана
от крадец получила покана:
внезапно рипна, стана - 
алармата с уши прихвана
но, апаша разбира се не хвана,
само дето, дрямката избяга
при друг  пазач да се изтяга!
.................
Направените родни магистрали
много страх събрали-
колите кръвен данък дали
в шофьорски неопитни провали!
---------------
 Гладно, диша шава,
често без пари остава -
некадърно управлявана държава!
.....................
Внезапно появил се неволен -
изнервен тик доволен!
---------------
В.Софин

Денят се ражда откровен...

Денят се ражда откровен
от слънцето с усмивка устроен!
.......................
На дядо с калъча-
брада реших да мъча!
...............
С глас застанал най-отпред
хитър политик с авторитет
дарява за късмет
на народа- мироглед!
...............................
Кой да управлява е наред,
приватизирания мотопед?
....................
Неразумен, неразделен колектив-
вирее умен с негатив!
...................
С обикновена простотия,
пак ще ни управляват тия-
дето нямат насития
за родната филия!
..............
В.СОФИН

Нощната смяна на един пазач!

Неусетно годините се бяха изплъзнали от моя контрол. Когато най- после след дълго време, успях да се взра в безпощадното огледало, от там с усмивка, ме гледаше насмешливо някакъв  оплешивял чичка с огромен корем, който явно доста е прекалявал с хляба. Чичката, да това, бях аз с торбички под очите от недоспиване и постоянен тормоз от вечния любим мой спътник, алкохола. В тези тъжни времена липсваше работа. Но аз, разбира се бях късметлията, който беше успял да си намери препитание като пазач в малък частен хотел. Вечер, когато тръгвах за работа, преди краката ми да стигнат спирката на която чакаше служебен автобус, аз се отбивах в близката кръчма. Там взимах блажено порция алкохол, обикновено ракия. След това, клатушкайки се, като моряк на кораб по- време на буря, се запътвах към спирката, като не забравях през това време, да дъвча чесън. Той ми беше жизнено необходим, за да не ме усетят, онези вътре, че съм пил. Току виж стигнало до ухото на шефа и той ме уволнил. Трудно взех стъпалото на автобуса, но все пак успях някак си да се добера до седалката, където почти веднага заспах. Малко преди това обаче, незаспалото още мое ухо дочу с любопитство, недоволни гласове, които коментираха моя приятел чесънът. А той горкият въпреки, че люти, ме спасяваше благородно от всичко в тези трудни времена. Най-после стигнах моя обект за пазене и освободих колегата си, младо момче да си ходи. Едва  успях да видя гърба му зад завоя и дрямката ме хвана. Мушнах задрямалото си тяло в спасителната кабинка. Пуснах служебния телевизор да мърмори приспивателно в ушите ми, а аз без дори да го погледна, легнах долу ниско и заспах. Трябваше да успея, да изтрезнея. На другия ден, когато се приберях у дома при жената, щях да  кажа: „Ни чесън ял, нито ракия пил!” Много скоро, обаче дрямката ми беше грубо прекъсната от нетърпящ възражение клаксон. Явно клиент се прибираше в хотела и се опитваше, безуспешно да накара ръцете ми, да вдигнат входната бариера. Проклех го мигновено, но все пак разбудил се достатъчно успях да извърша необходимата маневра. После за да не ми досаждат и други клиенти, оставих бариерата вдигната. Нека си влизат, излизат, все ми е тая. Пък аз, след дрямката почувствах неистов глад и потърсих торбата с припасите. Без нея, не мърдах за никъде. Постоянен мой спътник в живота, тя беше износена, но все още годна да носи, освен храна и алкохол, разбира се. Хвърлих поглед в торбата и видях буркан с фасул. Това е любимата ми храна. Знаех, че и тази вечер кабинката, ще се тресе от мощните напъни на стомаха ми. Ще смърди и на чесън, от който винаги нося в достатъчно количество. Хапнах, пийнах и погледнах с помътнели , още от съня очи, в работещия без почивка телевизор. Не можах да се сдържа впечатлен от видяното и възкликнах:

-Тия пък! Всеки път, когато погледна в новините, все за оставка говорят. Че кой е луд в това смутно време, сам да си слага главата в торбата. По скоро с остен ще трябва  да изръчкат човека, отколкото  с постоянните си всекидневни скандирания за оставка.

След тези мои думи бързо смених канала на телевизора и отново взех да мърморя недоволно:

-Какво е пък, това? Мач от световното по-футбол! Пълно отегчение! Какво да правя сега!?

Погледнах отвън пред бариерата и видях съседа от близкия до мен обект с веселата си усмивка, как идваше, към мен. Сетих се, че той е луд фен на футбола.  Но си спомних и, че го бях обучил. Предишния път му казах: „Ако искаш да гледаш, гледай! Няма да ти преча! Само донеси бутилка с ракия, да черпиш?”

-Да носи! Послушен човек! Браво! –казах зарадван, видял шишето и го настаних в кабинката до мен. Завъртяхме бутилката с алкохол, докато онези, лудите, гонеха без успех топката на терена. Най-после зачервените наши очи видяха гол, който обаче,  съдия  без милост отмени.

-Добре, че все пак топката успя да се промъкне някак си, в мрежата! Въпреки съдията! Току виж заспали сме, от скука!

-Да! Така е! –съгласи се колегата пазач от близкия хотел до мен и бутилката направи нов, успешен оборот. Мачът свърши! Питието за съжаление, също!

-Е аз, ще си лягам! –казах на пазача правил ми, до този момент, компания. Целта ми разбира се, беше да го изгоня. Да опъна натежалото мое тяло, набъбнало от пиене за почивка в кабинката. Изпъден по-този начин, недоволно мърморещ, той ме остави и тръгна да обходи терена, който му беше поверен за пазене. Аз пък, свалих бариерата, защото вече беше станало, дванадесет през нощта и си легнах. Внезапно в просъница, до заспалите  мои уши достигна протяжен звук на клаксон. Скочих, като ужилен погледнах и изругах:

-Кой бе!? Неговата мама!

Очите ми се спряха на закъснял клиент, който нагло, се прибираше безмилостно в три през нощта и се опитваше, да  накара отрудените ми ръце да вдигнат бариерата.

Дистанционното обаче, явно беше заспало, защото отказа да се подчини на командата ми. Пък може и студеното нощно време да е парализирало механизма!? Кой знае? Крайно ядосан, изскочих от кабинката и с ключ в ръка, с усилие успях да вдигна бариерата. След кратка прозявка отново заспах мърморейки недоволно:

-Ех, кога ще съмне, най-после бе? Омръзна ми това дежурство Човек не може да дремне от досадници!

Рано сутринта  нахално, слънцето изгря право в очите ми и прекъсна блажения  сън, в който бях млад и прегръщах мадама. Не бе! Сънувах кръчма с много алкохол и черпавка. Да бе! Мене ме черпеха! Кой! Разбира се съседа от обекта до мен.

Ядосан на деня, който бе дошъл неочаквано за мен станах. Вдигнах моят спасител! Шишето с водата! Истинска благодат! Така и така бях станал, хванах маркуча и полях тревата по алеите. Най- после дойде благословен момента, когато следващата смяна пристигна, начумерена на работа. Какво да се прави! Някой трябва да работи, все пак. И това не съм аз, а колегата ми. Глътнах лукче. Измих си зъбите. Пожелах леко дежурство на колегата и се приземих у дома при жената –Ни чесън ял, нито ракия пил!” Но на работа, все пак бил!

В.СОФИН