Коте черно!

В скут преде изцяло вярно

коте със мустаци черно.

Отвън потяга лицемерно,

пипала студът безмерно.

До печката сега смълчани,

далеч от ветрове припряни, 

с коте черно, тихо замечтани-

спим виновно от топлина заляни!

В.СОФИН  

Сънувана приказка

Вървя и гледам във безкрая.

Вървя,  сънувам и мечтая.

Търся приказка, оная,

която идва канена от рая.

Нима е писано, гадая?

Нима не искам да позная?

Тръпката на сладостна омая,

която кара ме, да заридая!

Бих плакал на топлото и рамо,

измъчвайки сърцето замечтано.

Крещял бих, изцяло прямо

да обичам, никак не е е рано!

Вървя сънувам и мечтая.

Търся приказка в безкрая.

Любов която идва зная,

да ме вкара право в рая.

В.СОФИН 

КАК УСПЯ?

        -А бе, братчед...? Кво постигна в живота със собствен труд?

-Много Гоше! Много!

-И все пак Дончо не се срамувай, разкажи! Любопитно ми е!

-Ами... да видим. Научих се да не вярвам на себе си. Отучих се от мисълта, че аз съм важният... Другите се оказаха, по...! Разбрах че, времето не прощава на болките в ставите сред хората, които скърцат жалостиво днес , съвсем безпомощни да се справят с положението. Стана ми безпределно ясно че, колкото и да  избягвам парите,колкото и да ги мразя, те все ще се  пъхат самички в ръцете ми. Услуга на Пенчо. Утре на Генчо...

Сега на оня, който не помня! И накрая... В плен съм в  корупционната омая. Затуй трая и да ти призная, по-никого не лая, защото знам, колко сладък  днес е” ПАЯ”!

В.СОФИН 

ВПЕЧАТЛЕНИЕ

                                                                        ВПЕЧАТЛЕНИЕ!

        По – време на умело разказан виц всички слушатели се разсмели още от началото.

  Един серсем обаче, тъжно замълчал.

-Защо не се разсмя и ти? –попитал разказвачът.

-За да направя впечатление. –отвърнал тъжният и едва тогава се разсмял в учудените физиономии на другите, които веднага след чутото се усмихнали свивайки неразбиращо рамене.

В Софин

Индивидуалност!

                         

                                                               ИНДИВИДУАЛНОСТ!

  Всеки трябва да изрази индивидуалност! Хубаво. Това го разбирам, не другаде, а от Фейсбук, който се пише приятел. Да ама, като не е по техните правила?

  Завчера  успях да кача снимка без гащи...

Изтриха я без компромис и без право на обжалване.

Едно ме терзае. Поне да беше моята снимка. Уви! Бях запечатал на снимка задницата на кравата у съседа Пешо, без подпаска...

В.Софин    

Професионалист в НАТФИЗ

-Знаете ли как се правят лицеви опори?- пита преподавателят.
-Да разбира се...!
-Почвайте тогава! Аз ще броя. Едно, две..., десет...., двадесет!
Сега станете пъргаво и без казармено задъхване си кажете репликата!
-О- о-ох! Дали въздух да поема и безумието, което управлява тук, приема...! -едва изсъскал през устни съвсем изморен, кандидатът за артист, който не успял да каже исканото и не взел изпита.
В.СОФИН

Цял в олио облян!

Цял в олио облян

съскащ, разгорещен видян

скочил в топлия тиган,

хлъзнат Никулденски шаран!

.............

Честно чудя се, дали шаранът

знае, че е разгорещен тиганът?

 .......................
Приготвен скромно, чак одран

с орехи, ориз разбран

на скарата дими шаран!

....................................
Изкусена щом я зърва

въдица умело първа,

хваща, пъргава пъстърва!
В.СОФИН