Фира!

Какво остава за забава,
като почне да не става!
Ракия май се разрешава,
но дали си заслужава,
вместо ласки да познава
фира, тялото да дава!
...............................
От топлината на две хубави очи
приятна музика звучи,
докато устата заета
с ракията мълчи!
.............................................
Е-е-е! Днес се чувствам като нов!
Успях в този свят суров
учителя да даря с любов!
за Коледа - чувал картоф!
.................................................
В.СОФИН

На Коледа без очила

      Пустите му очила! Винаги, когато са ми най-необходими ги няма. Търся ги често. Дали не са зарязани пред огледалото в коридора...? Няма ги. Пред компютъра също е пусто. Близо до телевизора, пак разочарование. Липсват! Гадни, пусти да останат. Трябват ми ужасно много... Сега, точно на момента! Пристигнало е по- пощата писмо. Документи за вдигане на пенсията. Да обаче, тези цифри, тия мънички, минияатурни цифрички написани съвсем ситно, не се виждат от очите ми, които сълзят от напрежението предизвикано от рекламите по-телевизора. Разбираемо е да съм разгневен от отношението на очилата, и да ги търся безпомощно.  Бързам към тоалетната, където снощи бях чел вестник. Бях уверен,че наистина са се пъхнали вътре, и скромно си траят. Не! Няма ги!

   Колкото повече ровя, толкова повече се изнервям. Липсват ми като моята отдавна избягала на запад младост; липсват ми като пролетния дъх на свежи цветя; като целувка на любима...!

    Страдам, мърморя недоволен и продължавам упорито търсенето. Мушкам глава в шкафа за дрехи. Ровя в костюма с който снощи бях на кафе с един приятел, пенсионер като мен. Уви! Отново се натъквам на празнота. Всички дрехи подредени чинно ме гледаха, и протестираха навярно, за внимателния обиск който разярен пълен с негативни чувства им направих... Няма ги очилата ми! Няма ги! Да не би да са под завивките в леглото ми? Не! Може би са отскочили на гости при съседите? Тропам вместо да звъня на вратата им. Те спокойно ми обясняват, че скоро не съм бил при тях на гости, затова търсенето там у тях, става излишно.

   Мушкам глава за всеки случай и в колибата на кучето в двора. Уви! Освен муцуната му, която с особена привързаност облиза бузите ми, друго не открих.

  Проверих усърден и бараката за дърва. И помен няма от очилата ми. Къде по-дяволите са избягали? Застанах умислен на двора докато ситен снежец охлаждаше главата ми от притеснението предизвикано от липсващите очила. Докато се почесвах объркано, внезапно осъзнах, не просто ги напипах гадните... Милите! Та те през цялото време стояли мирно на главата ми, а пък аз ги търся ли търся, уверен че са избягали. Дори за момент не ми хрумна, че някой ги е отмъкнал. Пък и защо ли? Напукани от времето, набръчкани, одраскани като кожата на старческото ми лице... Кой би ги взел? Никой разбира се. Само аз бих се осмелил, защото знам пари за нови няма. Докато очилата ми са стояли отгоре скрити, върху  главата ми, и от високо са наблюдавали безпомощните ми действия, тихо навярно са ми се присмивали. Ядосан от тая мисъл ги смъквам на носа си, който ги приема радушно за разлика от нервите ми, които играят отдавна вътрешно.

   „Сега какво?“ Питам се. Май бях тръгнал до бараката за дърва... Взимам един наръч и влизам до почти изстиналата камина, която зарадвана приема с топла усмивка предложено то. Почти веднага тя, успява да набере скорост и великолепния и пламък озарява стъклата на очилата ми. Застанал до камината, мисля отново. За какво Боже ми трябваха очилата. Почвам обиколките из стаите с цел да проблесне нещо в побелялата ми глава. Тук там, там тук, най-после намирам, сякаш съм откривател пред огледалото в коридора писмото изпратено по-пощата. Отварям го бавно, блажено почти с мисълта, че дядо Коледа е пуснал някой лев във повече. Чета и не вярвам на очите си, нито пък на гадните очила, които до скоро се криеха от мен. Тъй като съм надвишавал точно с лев, забележете само с един лев повече пенсията, не ми се полагало нищо. И да рева и се тръшкам, нищо няма да се промени. Да бяха поне два, не три или може би, пет лева, а то само лев. Един за минерална вода, защото тази от чешмата и кучето ми, ръждива не иска да пие.

  И за какво се мъчих почти цял ден? За какво се потих? За гадните очила, които уплашено се бяха крили от мен и то с цел да не обидят, моят алчен поглед... Алчен за пари! Като се размисля, пък и защо са ми? Утре като ритна камбаната и очилата ми дори близо до мен няма да ми липсват...

   Ех животе! Толкова си сладък, сладък но и отвратителен понякога! Но въпреки дори само заради милувката на кучето отвън, което облиза с привързаност бузите ми си заслужава всеки един изстрадан миг!

В.СОФИН  

Радост за Коледа

-Знаеш ли, шефът ме зарадва за Коледа. -похвалил се впечатлен служител.
-Какво, премия голяма даде? -попитала съпругата му също впечатлена.
-Даде той... даде!
-Колко! Хайде де бе! Не ме измъчвай... Кажи!
-Какво?
-Колко пари даде бе, мило!
-Ами... пари! Работа даде, той милият...!
В.СОФИН

Какво искаш за Коледа тате?

Всяка година преди Коледа, две деца, които не били съвсем малки, нито пък много възрастни радвали бащиното сърце с подаръци за празника. Всичко вървяло перфектно, докато веднъж таткото взел, че се намръщил, когато го попитали отново. Дори вдигнал вежди разочарован и обиден донякъде.

-Защо така тате? –рекли децата. –Нали те питаме сега честно. Какво искаш за Коледа? Просто кажи и под елхата, ще намериш подаръка си.

-Не искам нищо! –отвърнал старият баща.

-Защо не тате!? Ще ти вземем каквото пожелаеш!

-Имам си подарък, аз и той е много по-ценен от вашите...

-Как така? –озадачили се обидени децата.

-Нима не знаете, че на Коледа се случват чудеса?

-Знаем, но все пак кажи ни, и не ни измъчвай! Кой се осмели, да ти донесе подарък вместо нас?

-Вие, Вие моите две гълъбчета... вие сте моя подарък и винаги сте били. Нима не знаете, че най-големия дар за един баща са неговите деца... Всичко друго вярвайте ми не струва... Когато сте до мен на Коледа заедно, а се чувствам най- блаженият баща, който има до себе си истински подарък и той е мили мои деца, вашите усмивки, които галят сетивата ми. Радват и болното ми сърце, което тупти единствено и само за вас!!!

В.Софин

Да си кажем правичката...

Да си кажем честно
днес е доста неуместно,
да се лъжем подло често
с нещо което е известно!

Парите все ги няма.
Работата на светло, не върви.
България в дъното на яма
пред света обидена кърви!

Объркани насочени във дясно
посоката отново, ще сменим,
когато стана безпределно ясно,
че вляво, след изборите, пак вървим!
В.СОФИН

Коледен престиж

С единствена в душата грижа,
ред по-ред в топла хижа
търсещ Коледен престижа -
вдъхновен стиховете нижа!
...............................................
Върху роза казанлъшка,
пълзи упорито пъшка
с груба сила мъжка -
гризяща листна въшка!
................................................
Не задава никому въпроси,
аромат на ягоди се носи,
когато нозете нейни боси
бисерна росата мило проси!
..................................................
Любов
Когато гласът ме докосне,
сгорещен от дива любов-
когато на пода ме просне
за нея ще бъда готов!
-------------------------
Красива, могъща елхата
подкоси малки краката
на впечатлените децата!
----------------------
В.Софин

Дали сме!

Всичко българско и родно

с добри чувства благородно,

за да бъде в крак и модно -

на Европа даряваме угодно!

Когато глас зад океана прозвучи

у нас всеки трябва да мълчи!

Нашенецът с пример, ще се отличи,

когато, валута чужда насърчи!

 Усърден, трудолюбив у нас обира

желязото и цветните метали.

Товари за Европа и събира,

За да видят честно, че сме дали!

В.СОФИН