Преглъщах чувства...!

Решително в безумие целувах!

Вълнувах се!

Пред мене беше ти!

Сънувах!

Пиян прегръщах чувства.

В очите ти, откровено гледах.

Преглъщах гладен утрото,

в което, усмивката видях!

Тя стъпваше едва дочуто,

на устните ми с грях.

Така и буден не разбрах,

кога събуден рано, бях.

Ти спеше миличка до мене,

а сънят ми, повече, не го видях!

В.СОФИН

Мек сняг

                                                                           

      Вторачен в мокрия сняг, който се сипел наоколо му, Вуте подпирал лопатата и чакал да спре валежа. Видял го шефът и пропищял в ушите му:

-Какво правиш бе? Защо не чистиш снега?

-Много е мек...!

-И какво от това?

-Ами... Топи се! Докато речем, да опнем лопатата да работи, снего се е гътнал на вода до мене...

-Да бе! Нали виждам, че вече те е затрупал!? –оспорил твърдението Вутово, шефът.

Погледнал в краката си мързеливецът, погледнал и нагоре към небето и изплюл категоричните си думи, които прозвучали без компромисно:

-Виж шефе!  Я, че му берем гайлето! /грижата/ Ти не се коси! Вуте знае много добре как да се окопа и даже да се откопа... А сега бегай, оти снего го чека лопатата ми...!

В.СОФИН 

Приказка в бяло!

Когато снегът усмихне полето

и в бяло отвори, гората очи,

над планината в сиво небето,

навъсено в зимно, мълчи!

Когато градът, озарен се събуди

и слънце златисто отвори очи,

над кристалните покриви луди,

комини димящи, изпращат лъчи!

Усмихната класната стая,

украсена витае с мечти!

Приказка в бяло с омая,

учителка с радост, шепти!

В.СОФИН  

Зимен маратон

Под искряща бяла пелена,

крие изтръпнала снага

в красива зимна тишина,

премръзнала от студ трева!

От никъде ни звук ни стон!

Катеричка кацнала на клон,

облечена с крещящ балтон,

открива спортният сезон!

Всички животни са строени

за оспорвания годишен маратон.

Погледите днес са устремени

На всички, за предстоящия купон.

Лиса, Вълчо и Мецана,

рано станали са от зарана.

В очите им личи закана,

да спечелят първата награда!

Дългоух Зайко Байо съдия,

с пистолет зареден в ръка,

гръмна напрегнатата тишина

и всички раздвижиха, тела!

Мецана спира най-напред,

отстрани играе, буйно степ.

Намерила замръзнал сладолед,

от хралупа гълта, сладък мед!

Вълчо и Лисана бързо бягат.

Към финала лапите космати, шават!

Преднина на другите не дават,

напрежение в състезанието създават!

На финала с мъничко измама

пристигна, рижата хитрана.

Успя тя, в битката голяма

да спечели, първата награда!

В.СОФИН

Българче без грешка

Аз съм българче без грешка!

Учебниците винаги си пазя нови.

Задача имам често тежка,

да подготвям за изпита пищови!

Интернетът умен явно знае,

да изважда всичко на готово.

Принтерът на листа, ще извае,

намереното с трудност слово!

Аз съм българче без грешка!

Правя с хитрост, моите чудеса.

С позата на клоун със насмешка,

изкарвам сини, тъмни небеса!

В.СОФИН

"БИЖУ" без което не може...!

        Не знаеше защо, но страшно много я харесваше. Обичаше да среща верният и раздаващ се поглед. Гледаше я право в очите, докато тя засрамена от такова уважение, обръщаше глава към небето и зяпаше, неразбиращо, звездите.

   Мъжът знаеше, че е само негова. Истинска луксозна придобивка! Винаги до него, всеотдайна и усмихваща се.... „Бижу!“ Всички приятели му завиждаха. Някои дори ревнуваха от толкова много обич споделена с  него, нищо не значещият.

  Въпреки тава, тя никога не изоставаше, където и да го водеха краката му. Споделяше с него, дома му, храната и дори чувствата, които го вълнуваха...

    Вярна до него, но свободна и без каишка, следваща пътя му, бе кучето от женски произход с красивото име Ласси, което правеше, разходката му на ерген, чувствена и особено необходима, като въздуха около него, без който никой от  нас, приятели не може да мине.

В.СОФИН

Какво е това?

     Колкото и да въртя и суча, все тая! Опитвам вляво, после вдясно. Слагам я вдъхновен в средата. Измъчвам я, правейки я направо привлекателна, неустоима. Понякога дори си позволявам да я унижавам, пропускайки други по-недостойни, които заемат, нейното място. Въпреки усилията да я гъделичкам, тя е непоколебима и винаги в правото си.

  Когато искам пък, я строявам не щадящо, въпреки протестите и. Нагазвам я, смело. Експериментирам с достойнството и. Мачкам я грубо, с много по-слаби от нея. Друг на нейното място би се обидил. Толкова много размествания, тренировки, мъки и то все за едно и също: „Любов“ –думата без ,която никой днес не може да мине безпрепятствено в градините на щастието!

В.Софин