Сутринта
му пристигна с „Ковид“. Притеснен вдигна температура.
Обядва отчаян с „Ковид“. Температурата му се покачи още с
един градус.
Успя да вечеря… Отново „Ковид“.
Втресе го от новините по телевизията. Легна си. Оказа се, че
сънят му беше подхранен с „Ковид“.
На сутринта. Не си позволи волността да гледа новините. Това
не попречи на мислите му да хванат „Ковид“.
Обядва без новини и обаждания по телефона, който изключи.
Почувства се малко по-добре. Температурата му леко спадна.
Вечеря без любимите реклами по телевизора. Температурата му
стана нормална.
Успя да спи съвсем спокойно.
На другия ден… Понеделник!
На следващия ден на който мъжът беше на работа отново вдигна „Ковид“
температура. Улиците не му спестиха рекламата. Всички бяха с маските си против „Ковид
19“. Докато стигне до местоназначението си, мъжът вече беше успял да закуси.
Естествено с „Ковид“. С какво друго?
Температурата му продължи да се покачва през целия работен
ден. Все пак показателят не се шегуваше. Ясна и безпощадна диагноза! „Ковид!“
И как не като всеки умираше от вируса с изключение на катастрофиралите
хора по-пътищата на републиката. Но и там човек натискаше педала за газта
докато слушаше задълбочено „Ковид“ новините по радиото.
Психозата никога не е била с толкова усърдно висока,
амплитуда. Даже беше успяла да преизпълни плана си за години напред.
Новините, рекламите, болестта, мерките, смъртта и нищо
друго.
А любовта? Къде отиде и се скри, тя?
Или изобщо я няма? Любовта към ближния изоставен да умре
пред дверите на болнично отделение…
Нима така ще оцелеем, свити в черупките си с дистанция от
всички и всичко?
Животът най-висшето благо си отиваше заменен с нов ред,
редът на бездушието, страха и безпрекословното подчинение…
А децата? А бъдещето?
Какво? Просто нищо! Човек някога звучеше гордо. Днес за
съжаление е нищо, освен спомен, който идва от време на време и напомня, че
някога имаше наистина любов и то не само към ближния!
В.Софин
20.11.2020год.
