Сини планини
Щом изворът у нас избликне
и вдъхновение пръстите погали,
музата в сърцето ще проникне
в таланта, който сме създали!
Щом съдбата е това решила,
пръстът не трябва да се меси.
Животът в стройна ескадрила
лети за всеки, свободен от завеси.
Щом права пътеката се отклони
от нас се иска само да я върнем.
Там горе, където сини планини,
ни чакат с обич да прегърнем!
В.Софин 4.06.2021год.
Колкото повече
Колкото повече изкачвах стъпалата -
всъщност слизах доста ниско.
Гледах през очила, мъглата,
всичко изглеждаше ми близко!
Колкото повече обичах равнината -
всъщност изкачвах се високо.
Усещах как сърцето във цветята
влизаше в душата ми дълбоко!
Колкото повече обичах планината -
всъщност виждах само красотата;
образа изграден от чувства на луната
на върха, откъдето блика светлината!
Колкото повече навлизах в долината -
всъщност слизах обратно към града.
Това не спираше сълзите във реката
да следват своя път към, радостта!
Колкото повече се взирах във зората -
всъщност виждах залезът в червено.
Обръщах очи с молба към небесата,
да грее слънцето за всички, озарено!...
В.Софин 2.06.2021год.
Устни на двама
Двама влюбени в заетост припряна
с особена мисъл в сърцето с покана.
Целуват морето. Реката прегръщат.
Луната сънуват… лъчите в звездите.
В леса на пътека любовна следите,
дълбоки бразди в мечтите остават.
Празнува нощта. Щастливи са дните.
Влюбени двама, целувки раздават.
Смълчани макове, очите им палят.
Сърцата живеят с пламък, съдбовен.
Уловени от обич, очи се сближават.
Устни на двама в празник, любовен!
В.Софин 31.05.2021.
Къде е сънят?
-Де го бе!... -ядосва се Васко.
-Кой? -интересува се жена му.
- Сънят, мила…Бих го гръмнал, ей…! Цяла нощ го чаках да ме хване за ръчица,
а той гадината ме държа за очите и ги държа отворени… Не можах да мигна…
-Да бе! - игнорира казаното от Васко, съпругата му. -Така мощно хъркаше
през нощта, че чак кревата се тресеше от страх.
-Верно ли бе? -чуди се Васко и се почесва по плешивата тиква. -Все още обаче
съм на мнение, че го нямаше сънят, пущината… Ей на спи ми се като на пукал…
-Абе на теб все ти се спи щом отворя дума за работа скъпи. Бих го нарекла
мързел, а не избягал сън, който си уплашил с хъркане.
Без да се интересува от доказателството, което съпругата му изсипва в ушите,
Васко повтаря вече заучената фраза:
-Де го бе? Сънят! Нощес го нямаше, сега идва скъпа… Е трябва да го уважа
щом ме моли така настоятелно - и като се прозява широко в потвърждение, че не е
мигнал, Васко отново се промъква под завивката в още топлото легло, сподирен от
изпепеляващите мълнии на очите, които му хвърля в тоя момент, съпругата.
В.Софин 28.05.2021год.
Сега не може!
Баща провокиран
от малкия си син отговаря на въпроси:
-Човек има три цикъла. Първият е преди да се роди. Вторият,
когато вече живее. А третият синко е завършващ. Тогава просто умира…
-А четвъртият? -обзет от любопитство малкия син продължава да
дълбае в темата.
-Няма такъв…
-Как така няма, татко?! Вчера сутринта, когато беше на
работа, ние с мама бяхме на разходка в парка. Един чичко ме черпи с шоколад и
разговаря с мама.
-Чичко?! -учуден е до не май къде, таткото.
-Да, непознат чичко. Мама му каза, че сега не може, защото е
в цикъл…
В.Софин 28.05.2021год
Клатене
-Егати! Някой ме клати… -обажда се по джиесема, Геле на Вуте.
-Па кой може да е?! -чуди се Вуте.
-Как кой бе, Вуте! Май жена ти!... -отвръща Геле и се смее гръмогласно,
защото е успял да погоди номер на Вуте.
В.Софин
Егати!
-Егати! Тоя кара Мазерати! -завижда Гюро на Весо кръчмаря,
който внезапно избръмчава с новата си кола покрай него.
-Е, и?! -пита нищо неразбираща от коли, жена му.
-Няма „Е,и!“ Он кара Мазерати… егати! А моя милост Гюро още
във возило социалистическо се клати…
Е, и? Има и други познати… -опитва се Гюровица да разведри
гнева на мъжа си.
-А, съседа Насо ли? – пита той.
-Насо я! Он кара още старата си каруца с канати…
В.Софин
27.05.2021год.
