неделя, 2 януари 2022 г.

Между истината се е намърдала, лъжата

                                                                                        




Презряна, простата истина се къпеше в разкоша на лъжата.

В.Софин

На лъжата, колкото и да бяха ѝ къси краката, успяваше бързо да стигне там, където истината неудобна, нямаше проникване.

В.Софин.

Истината не подозираше какво  и е намислила, лъжата.

В.Софин

Лъжата, когато се усмихне предизвикателно, истината неудобна просто, мълчи.

В.Софин


С гъдел към живота

                                                                                        





                                С гъдел към живота

Връзка червена

пионерска личи.

Планинарска песен

отдалеч в уши, ечи.

 

Младеж влюбен

неудобно стърчи.

Неудобно изгубен

в две женски, очи.

 

Момиче чаровно

усмивки раздава.

Езикът греховно

на воля, показва.

 

Тутунясал бащата

цигара припалва.

Синът буден в зората

за пари му се, жалва.

 

Нокти лакирани

блясъкът дават.

Устни шокирани

на червилото, вярват.

 

Целувки събудени

обещават, желания.

Очите зяпат учудени -

женска, компания.

 

Залък засяда.

Зеленясал е хлябът.

В поредна засада

избягал, обядът.

В.Софин 2.1.2021год.

 

 


Гъди гъди, гатанка!

                                                                                        




-Атрибут за лице?

/Маска/

-Не! Гримаса на недоволство под маската.

В.Софин

петък, 31 декември 2021 г.

Любов с Детелина

                                                                                    



 





          Любов с Детелина

Когато срещнах  в гората Детелина,

не знаех, че съм срещнал любовта.

Но щом проумях красивата картина -

осъзнах на поляната, зеленееше се тя!

 

Изпъкнала над всички с четири листа,

с изумрудените си очи, гледаше ме тя.

Компания правеха ѝ в бяло Пролетта

и в зелено дружки, но само с три листа!

 

Когато погледът ми срещна Детелина,

разбрах, че срещнал съм се с любовта.

Не устоях! Наведох кръст да я целуна,

но сънят ми вече, бе избягал, с нощта!

В.Софин 31.12.2021год.

 


вторник, 28 декември 2021 г.

Милата пътека

                                                                                       






Милата пътека

Щом имаш начертаната пътека,

която в живота да преследваш,

и търсиш на нея, любовта в човека,

който искаш в сърце си да обичаш…

Върви напред! Недей се колебай!

Следвай мила, начертаната пътека

в която търси всеки, светлия си рай…

Огледай се! И бъди докрай с човека!

Човека, който с теб е, и само теб, обича.

Този, който в тъмното не се предава.

Търси, той пътека! Бърза, времето изтича!

Любовта е тук! Тя сърцето цяло нему, дава!...

В.Софин 28.12.2021год.


В спор за Коледата

                                                                                     


                                                                                 



                                           В спор за Коледата

-Все се питам дали Коледата съществува? Дали някой я е срещал? Как е облечена? И защо идва само веднъж в годината. Аз съм прост човек и не ги разбирам тия работи, но, когато ме поканят да пия в кръчмата не отказвам. Да ама на виж, Коледата още не ме е канила на питие… - споделя един в скрита от очи стаичка на кръчма на приятел решил да черпи.

-Абе, ако се замислиш преди имаше дядо Мраз, сега го няма… То може  и с Коледата да е така… Преди я нямаше, а сега казват, че я има!?

-Дали пък не е политика това?

-Кое?

-Винаги да се отрича миналото и да се приема новото…

-Хм! То и времето се мести…

-Също като стрелките на часовника…

-Часовника мести стрелките докато има батерия в него, а времето бяга и не можеш го стигна…

-Нима?

-Сякаш вчера бяхме деца и играехме на ашици… А днес си пием ракията на Коледа и умуваме дали няма да свърши…

-Да не би да казваш, че Коледата ще умре?

-Иначе няма как да дойде новата година нали?

-Че, защо?

-За да има догодина, новородена нова, Коледа?

-Това пък защо, като няма вече дядо Мраз?

-За да могат приятели, влюбени, близки и деца да се съберат заедно… Да се съберат заедно без ограничения, без маски; без дистанция и да се усмихват, песни да пеят и най-важното, да се радват на живота!

-Ти си бил философ, приятелю! Не само ме покани на чаша ракия, но и ми даде урок! Живота няма как да го спреш! Опиташ ли се ще си счупиш главата. А и уважението ти ще отиде на кино…

-Да! Не всичко е пари, не всичко, измама… Има и безкористна любов… любов между майка, дъщери, синове.. Между приятели, а и колеги…

-Да бе…! Колежки!

-Ти пък, нещо да не ти подскажа… Хайде наздраве, че докато си приказваме тука, току виж Коледата си отишла… И после ще трябва да чакаме следващата… надявам се да бъде по мила, по човешка и разбира се задружна без раздели…

    След тази задушевна приказка на двамата приятели, които били без зелен сертификат за идентификация, защото и двамата мразели някой да им пречи на глътката, било това ѝ милата ни държава продължили преспокойно да си говорят за бъдещето на Коледата. Коледата, която всички чакаме, Коледата, която днес е застрашена от забрана; Коледата, която сплотява и обединява хората от Европа, а и от други кътчета на света; Коледа без, която не можем!

Или по точно, не на разделението и дистанция между хората! Без сертификати и забрани да живеем! Всъщност днес живеем ли или се подчиняваме безпрекословно на горчилката изсипана ни отгоре… Отгоре от негово величество, доларът!

В.Софин    28.12.2021год.


неделя, 26 декември 2021 г.

Бъдете здрави и се обичайте!

                                                                                                  




Някога моят баща, който имаше чувство за хумор ме попита, дали зная, защо чашите се чукват за наздравица. След като видя безпомощното ми вдигане на рамена ми каза, че това се прави за да могат ушите да чуят, че се пие. Всъщност и за писането е така... Но тук очи трябва, за да може човек да прочете написаното. И не само да го прочете, но и извод да си направи за бъдещето. Именно затова ние пишещите братя и сестри го правим, не толкова за себе си, колкото за другите. И защо го правим? Защото огледайте се приятели, рекламите и промиването на мозъци продължава. За да не сме част от статуквото, да четем. Не само поезия, но и размисли за истините, които крият от нас. Все пак искаме да сме щастливи нали? Но, просто казвам върнете се в книгите! Не четете само между редовете! Правете изводи и ще стигнете до заключението, че нищо днес не е случайно. Просто бизнес, нали! Бъдете здрави и се обичайте! И когато човек пише безкористно не отминавайте редовете и правото на буквите да раздават на всеки, щастие и ум!❤👍
В.Софин Подписът ми Софин долу е, че винаги поемам отговорност за написаното от мен.