По пътеката

                                                                                  

    По пътеката

        Когато тръгнеш по пътеката… По оная зеленикавата пътека дето всеки минава и няма връщане. Спри се за миг и погледни назад! Какво те спира? Ония тучни поля, планини, цветя и зелени долини с реки. А може би,  приятели, роднини или закъсняла любов. Спри се за миг, погледни и после продължи. Може би ти се иска да се върнеш, майка брат и любов да успееш да прегърнеш?

Мигът не стига, но за зелената пътека, всъщност стига.

Трасето е очертано! Трасето е миг от което връщане почти няма, ако няма прозрение.

          Животът е миг! Животът е мит! А може би е и наказание, за да може поне с мъничко познание да стигне до умът, който все греши и все не може да реши накъде да тръгне в онзи миг, когато се прощава с всичко, което е обичал и страдал!

В.Софин

 

 

Първи в мислите

                                                                                        

Първи в мислите

Когато откриха топлата вода мислеха, че са първи! Уви! Майката Природа отдавна бе създала топлите минерални води и ги бе изпреварила в мисленето.

Когато разбраха, че могат да се убиват, сториха го. Уви! Природата още от създаването на света бе решила, кой да живее и кой как да умре.

Когато мислеха, че се познават от рождение, едва ли подозираха, че Природата, която ги бе създала бе по-силна в мислите, защото ги знаеше още преди зачатието им като хора.

В.Софин

 

Желание

                                                                                 

                         

 

Желание

Желая три неща на всяка цена:

сладка целувка от любима жена;

милувка сърдечна да не бъде една;

и погледът ѝ влюбен на мила сърна!

В.Софин

Мисли не нуждаещи се от обяснение

 

                                                                                         

Мисли не нуждаещи се от обяснение

За гладния и жадния може да се намери лек, но за хора отишли си от този свят, лек няма! Има забрава.

Колкото и да мечтаеш винаги се връщаш на земята, където те очаква огорчението, че не си разбран.

Музиката лекува душата.  Войната я отнема.

Може би има справедливост, когато небето синее и слънцето се усмихва весело. Но има ли такава, когато се намръщи и облаците и гръмотевиците превземат душата?

Тях вече ги няма. А и спомените за изтрити. Мечтите и тях ги няма. Но все още я има запазена любовта, която като пламък изгаря отвътре душата.

Каквото и да кажеш все ще си виновен. Напишеш ли го обаче тогава ще те разстрелят.

Мнението е на богатите. Бедните са лишени от това право, защото ги чака глад.

Музиката е храм за ушите и балсам за сърцето.

Планината сама ще дойде при теб стига да я пожелаеш достатъчно със сърцето си.

Когато стигнеш до прозрение ще осъзнаеш, че мразиш не другите хора, а себе си, защото си бил слаб да признаеш очевидното, че те не знаят какво вършат.

Мисленето на един човек не се подлага на коментар от друг, който не е видял огъня в очите му.

Първо бе страданието. После съжалението. Накрая пристигна и любовта, която осъзна силата си да върши чудеса.

В.Софин 4.06.2023год

Още с нея

                                                                                      

Още с нея

Докато млад преследвах красота

не мислех, че някога ще остарея.

Очите ми още отворени за любовта

все искат, мечтаят да са с нея!

В.Софин

Следи любовни

 

                                                                                      

Следи любовни

Бикини изути на скалата лежат.

Забравени чехли там още стоят.

А някъде долу вълните ръмжат -

любопитно морето дигнало врат.

 

Потник нещастно наблизо стърчи.

Гледат бикините далече встрани.

Вятърът волен усмихнат хвърчи,

неволен свидетел в любовни следи!

В.Софин

Хула

                                                                                               

 Хула

И дума добра да се каже за фасула

все отнякъде ще изпълзи и хула,

която коремът на преялия надула

ще избръмчи срама народен събула

на воля там сред хора на събора!

В.Софин