В самота
Вървя самотен покрай брега.
Приказва с вълните си прибоят.
Морето гледа в мен с нега -
на вятъра дочувам, воят.
Лятото ми липсва от сега!
Няма го в заспалата, зора.
Сам вървя покрай брега -
липсва ми - любовната искра!
В. Софин 14.01.2025год
Любимец в къщи
Наближавал рождения
ми ден. Мама каза, че ще съм имала много гости.
Попитах я:
–
А подаръци, мамо?
–
Ще има и много подаръци…
–
А какви?
–
Не зная! Когато дойдат гостите ще видиш!
Нямам търпение. Вече правя подготовка
вкъщи. Мама каза, че съм Дейна! Не съм съгласна с нея. В детската има едно
момче на име Дени, а пък аз да съм Дейна.
Мама са засмя. Не виждам нищо смешно, но тя
обясни:
–
Много си активна, Софи!
За първи път чувах тая думичка, активна
затова попитах:
–
А какво е активна мамо?
–
Ами все бързаш да ни сготвиш храна в къщи!
–
Ами нали ще дойдат гости, мамо?
–
А, ти затова тренираш! – засмя се мама, пък аз
отново я попитах:
–
Какво тренирам мамо? Куклите ли?
–
Не. Мислиш какво да сготвиш за рождения си ден
та гостите да останат доволни.
–
И затова ли се тренира?
Нещо не ми стана ясно, но мама ме успокои
като каза, че щяла да ми помогне в приготвянето на храната. Тогава се сетих:
–
Ами торта, мамо… Ще има ли голяма торта?
Спокойно Софи! Вече съм я поръчала! –
отвърна мама пък аз:
–
По пощата ли мамо? Ще дойде като колет.
Мама се засмя пак и нали си е търпелива, а
не като мен дейна обясни:
–
Поръчала съм да я направят в една сладкарница,
Софи. Не задаваш ли много въпроси?
–
Ами мамо, нали трябва да зная. Ако няма торта
тогава няма да има рожден ден.
След като се успокоих реших да попитам мама
дали знае какво е любимец.
Тя отвърна, че зайчето Руфъс, което гледахме
преди известно време и не знам защо го бяха откраднали ни било такова.
Сега нямаме нищо. Може би рибките, но те не
са чак толкова интересни. Нищо, че са златни. И докато си мислех за това я
попитах:
–
Мамо, мамо, бе! Реших да си имаме любимец…
Пък тя изненадана, попита:
–
Кой?
–
Ами много ясно, вуйчо Боби ще ни стане любимец.
Така ще живее при нас, ще го храня и ще си играем вечер с него като се върна от
детската градина.
Не знам защо, мама отново се засмя. Какво толкова
смешно има вуйчо Боби да ни е любимец!?
Мама обясни, че хората може и любимци да
са, но са свободни, да избират къде да живеят. Баба нямало да си го даде.
–
Ами ако го купим мамо? Ще и дадем парички и
вуйчо ще си е наш.
Отново смях от мама:
–
Вуйчо ти Боби е свободен и не се продава…
Ти да видиш! Пък аз нали съм още малка. Все
си мислех, че всичко се купува с парички. Явно има още много да уча.
А вие деца имате ли си любимци? Аз ще си
имам. Но, кога? Мама каза, другия път!?
Кой път? Все ги говори едни такива нищо не
им се разбира. Ами тя казва, че ще разбера, когато любимеца дойде вкъщи. Кога
ли ще е това? Дано да е само по-скоро! Искам слонче като за първо… Пък после ще
видим, може и мече като Маша от детското филмче… Може! Ама друг път, както каза
мама с усмивка!
В. Софин 8.01.2025год.
Целувай!
Целувай влюбен когото щеш
красива дама със финес
с целувка жарка на младеж -
с порив чист и начин вещ!
Целувай дълго без пощада!
Отдай сърцето си с замах!
Любимата, любимия с наслада -
целувай дълго и без страх!
В. Софин 7.01.2025год.
Устните горещи
От както свят светува
всеки влюбен ми се струва
с жар желае да целува,
без да се страхува!
Но устните горещи
при съдбовни срещи
сънуват цели нощи,
някой дето само, пощи!
В. Софин 7.01.2025год.
Морско лято
Когато идваш нощем
с бриз галещ от морето
усещам лятото при мене -
стои ми още във сърцето!
Виждам изгрева в очите ти -
вълните, слънцето красиво.
Изтекъл пясъка от дните ми -
оставил спомена на живо!
Оставил мисълта за среща -
усмивка на момиче и морето,
което днес с любов ме сеща,
за спомена останал у сърцето!
07.2025год. В. Софин На Ива
През прозореца
Всяка вечер
стоя пред прозореца… Ами? Когато не съм на работа, там съм и сутринта.
Наблюдавам. Всъщност правя дисекция на погледи. Някой ме наблюдава отвън. Дали
пък аз да се виждам? Някакво отражение, мое бледо!?
Всъщност, не! Две зелени очи ме зяпат. Сутрин, обед и вечер!
Защо не и през нощта?
Може би, очите, които ме следят постоянно са там и нощес!?
Кой ги знае?
Някой трябва и
да спи. Това съм аз, нощем. Спя. Понякога сънувам. Събуждам се. Забравям да
погледна през прозореца. Може би ме е страх? Не зная още… сигурно не намирам време да го сторя. Всеки ще
каже, че нощта е за спане. Някои пък мислят, особено шефовете, че е за работа.
Колкото повече бачкаш, толкова по- добре за просперитета на фирмата. Е, аз не
съм от тия… Някои като мен намират време и да поспят през нощта. Други очи ме
гледат отвъд стъклото на прозореца. Наблюдават! Зяпат в мен и се чудят. Защо
пропилявам нощта? Толкова задачи, а пък аз спя кротко в леглото и сънувам.
Какво ли?
Може би красив уикенд
с любовница, или на пазар с жената?
Напротив! Идват едни сънища…
Две зелени очи ме зяпат. Сутрин, обед и вечер.
Някои от очите, спят с мен. Моите, може би? Уви! Зелените
очи на Люси! Красавица безспорно…
Любовница!?
Не! Котка, която е намерила убежище в скута ми.
„Ами другите очи, които те следят през прозореца? Със
сигурност го правят и нощем.“
Може би!?
Две зелени очи зяпат в две други, също зелени… Че и в моите
гледат! Искат нещо. Какво ли е то?
Котката със странното име Мустачка, която присъства като
гост редовно на моя прозорец .
Не, не е лична като Люси? Тя е осиновена. Храни се редовно
на прозореца отвън, и е галена от мен. Другото?
Другото е във вашето въображение, читатели и приятели!
Няма теле под вола! Съществува прозорец през, който си
правят среща два чифта красиви, зелени очи!
В. Софин
7.01.2024год.
Здрава лопата
Мрън, мрън -дрън!
Вай, студено е отвън!
„Пак е снежен януари!“-
казват градските "мрънкали".
Някой трябва сняг да рине,
за да може сутрин да се
мине.
Желаещ, няма кой да го
сработи -
вън никой не иска да се
поти!
Затова вечните "мрънкали"
не чистят сняг през
януари.
Нали съществува мила
общината
нека тя, да хване
здравата лопата!
7.01.2025год.
Самоков В. Софин
