Любимец в къщи - "Перипетии през погледа на едно петгодишно момиче"

                                                                                           

Любимец в къщи

   Наближавал рождения ми ден. Мама каза, че ще съм имала много гости.

Попитах я:

–         А подаръци, мамо?

–         Ще има и много подаръци…

–         А какви?

–         Не зная! Когато дойдат гостите ще видиш!

Нямам търпение. Вече правя подготовка вкъщи. Мама каза, че съм Дейна! Не съм съгласна с нея. В детската има едно момче на име Дени, а пък аз да съм Дейна.

Мама са засмя. Не виждам нищо смешно, но тя обясни:

–         Много си активна, Софи!

За първи път чувах тая думичка, активна затова попитах:

–         А какво е активна мамо?

–         Ами все бързаш да ни сготвиш храна в къщи!

–         Ами нали ще дойдат гости, мамо?

–         А, ти затова тренираш! – засмя се мама, пък аз отново я попитах:

–         Какво тренирам мамо? Куклите ли?

–         Не. Мислиш какво да сготвиш за рождения си ден та гостите да останат доволни.

–         И затова ли се тренира?

Нещо не ми стана ясно, но мама ме успокои като каза, че щяла да ми помогне в приготвянето на храната. Тогава се сетих:

–         Ами торта, мамо… Ще има ли голяма торта?

Спокойно Софи! Вече съм я поръчала! – отвърна мама пък аз:

–         По пощата ли мамо? Ще дойде като колет.

Мама се засмя пак и нали си е търпелива, а не като мен дейна обясни:

–         Поръчала съм да я направят в една сладкарница, Софи. Не задаваш ли много въпроси?

–         Ами мамо, нали трябва да зная. Ако няма торта тогава няма да има рожден ден.

След като се успокоих реших да попитам мама дали знае какво е любимец.

Тя отвърна, че зайчето Руфъс, което гледахме преди известно време и не знам защо го бяха откраднали ни било такова.

Сега нямаме нищо. Може би рибките, но те не са чак толкова интересни. Нищо, че са златни. И докато си мислех за това я попитах:

–         Мамо, мамо, бе! Реших да си имаме любимец…

Пък тя изненадана, попита:

–         Кой?

–         Ами много ясно, вуйчо Боби ще ни стане любимец. Така ще живее при нас, ще го храня и ще си играем вечер с него като се върна от детската градина.

Не знам защо, мама отново се засмя. Какво толкова смешно има вуйчо Боби да ни е любимец!?

Мама обясни, че хората може и любимци да са, но са свободни, да избират къде да живеят.  Баба нямало да си го даде.

–         Ами ако го купим мамо? Ще и дадем парички и вуйчо ще си е наш.

Отново смях от мама:

–         Вуйчо ти Боби е свободен и не се продава…

Ти да видиш! Пък аз нали съм още малка. Все си мислех, че всичко се купува с парички. Явно има още много да уча.

А вие деца имате ли си любимци? Аз ще си имам. Но, кога? Мама каза, другия път!?

Кой път? Все ги говори едни такива нищо не им се разбира. Ами тя казва, че ще разбера, когато любимеца дойде вкъщи. Кога ли ще е това? Дано да е само по-скоро! Искам слонче като за първо… Пък после ще видим, може и мече като Маша от детското филмче… Може! Ама друг път, както каза мама с усмивка!

В. Софин 8.01.2025год.