Най-добрия приятел на човека -порфейлът

Дълго време мислех, че най-добрия приятел на човека е кучето. Но един ден, когато усетих, как портфейла моя, се пълни с пари и други дребни необходими неща стигнах до заключението, че именно той е истинският ми  другар и дори, постоянен спътник в живота. Спомних си, как на времето , беше така здраво натъпкан, че нямаше място дори за една нова банкнота. А и отделението за монети, също бе превзето изцяло от стотинки. Повечето жълти, които правеха компания на по големите, бели. Дребните монети днес просто не искат да излизат от кесията, защото твърдят, че отвън било студено. Има и хора, които мислят, че са излишни, защото като стойност били нищо. Добре, че съществуват белите, които усърдно разбират положението на стопанина и влизат в оборот, като обикновено взимат вестник или стигат за едно евтино кафе.

Портфейла е толкова отдаден на работа, че почти се пръска по шевовете. Освен горд притежател на пари в него човек може да подслони и други неща от първа необходимост. Удобно снабден с прегради по средата,  успешно крие от чужди погледи снимката на любимата жена, майка или баща. Дори и малък календар с дните през годината не липсва в него.

Ако имаме очила, които се нуждаят често от бърсане, спокоен портфейла прибира на сухо и малката копринена кърпичка, която  винаги е на наше разположение.

Въпреки всичко изброено, възможно е вътре да се намира малка икона на дева Мария . Снимка разбира се. Това е обикновено, когато притежателят на кесията е дълбоко религиозен.

Но, ако е любител по тънката част жените, трябва винаги да бъде подготвен. За това скрит от погледите на пуритани, вътре на топло стои, готов за действие кондом.

По-някога пък непослушно копче се откъсва безразсъдно от дрехата  и пада на пътя. Винаги в готовност нашия портфейл отваря уста и го прибира. Когато стигнем у дома си, с помощта на игла с конец, непослушното копче, пак заема полагащата му се място.

И така, най добрия приятел  в джоба ни,  остава портфейла. Той като истински, неподкупен помощник и самарянин освен парите, може и не оказва да носи, клечка за зъби, необходима след ядене; бръснарско ножче, не отваряно, конец и игла за шиене забодена на парче картон; лична карта, готова винаги за преглед и улеснение на властите;здравна и кредитна карти, също. Когато пием кафе във заведение и захарта е в повече, можем  да приберем в портфейла останалото пликче, което може скоро да влезе в действие. Усърден техник, дори носи в кесията, малка отвертка, готова винаги да влезе в действие.

Казано на кратко, всичко което е дребно и по някога особено необходимо, намира място в нашия неподкупен приятел, портфейла.

От толкова много вещи, нормално е кесията да се скъса бързо от износване. Щом почнат да изпадат притеснени на пътя стотинките, когато изваждаме приятеля от джоба си, значи дошло е време разделно.

С въздишка от връхлетял спомен при пазаруване, когото усърден портфейла отново ни е помогнал да се справим с трудна финансова операция, ние решавате, че трябва да го сменим с нов.

Стария, износен до неузнаваемост изхвърляме без да мислим и без жал в боклука.  От там любопитен клошар с голямо вълнение и дори нетърпение го отваря отново. Неговата мисъл е, че сме забравили нещо вътре. Уви! Празен, скъсан и неминуемо, щом е носен в джоб миризлив. Разочарован клошарят, го изхвърля отново в боклука. Съдбата не е пожалила, портфейла. Няма пенсия за него, няма дом, нито подслон! Изхвърлен на градското сметище нашия стар и никому ненужен портфейл, скоро бива затрупан с друг боклук. Отива в земята, също като човек който нечакано си отива от тоя свят на светлина, измама и изящество.

В.СОФИН