Всяка година на
пролет се организира кампания за доброволно почистване на боклука. Забележете!
Доброволно. Който се чувства неудобно заобиколен от хаоса в държавата ни е
призван да участва. Интересното е това, което се получава през изтеклата
година. Излизаме отвън на разходка, на пазар или просто така, да се порадваме
на природата и естествено се сблъскваме с жестоката действителност. Фрапиращото
влияние на многобройните боклуци гонещи се навсякъде около нас. Те бягат, от
внезапния възникнал порив на излязъл да играе вятър. Найлонови торбички,
пластмасови бутилки, забележете стъклени също; хартийки от бонбони, шоколадови
вафли, дъвки, празни опаковки от цигари, фасове и какво ли още не се валя необезпокоявано долу пред нас. Всичкото това
многообразие или безобразие е извършено напълно доброволно. Неосъзнато нали? Да
но почистването се извършва пак доброволно, но осъзнато, нали? От една страна, упорити доброволци
безнаказано мърсят, а от друга стоят съвестни хора, които мислят, че чистотата
е здраве.
Вижте горите! Там също тъне в боклуци от хора излезли да се
порадват на въздух. Горите, които почти
ги няма днес, защото това, което зимата не успя изцяло да счупи и изкорени,
сториха секирите и резачките на „майсторите” на дървесина. Те доброволно и
безнаказано прибират дебелата част от отрязаните силом дървета, а клоните: Забележете!
Клоните с най добри чувства и намерения се разхвърлят навсякъде, така, че ако
сте излезли да потичате на воля, не бихте могъл да го сторите, защото навсякъде
Ви дебнат препятствия с които трудно ще се справите дори и да сте опитен спортист.
Като се замислим и огледаме, забелязваме разрухата около
нас. Руини останали да стърчат самотни от времето на социализма, камара боклуци
пръснати безцелно навсякъде, превзели време и пространство. Всичко това сторено
доброволно от непослушните наши ръце, които не умеят да мислят. Те са родени с
една едничка цел, да се научат да хвърлят всичко непотребно навсякъде: на
улицата, пред блоковете в които живеят хора, а не свине, в горите, планините,
реките, дори за съжаление и в дворовете ни, които уж се обитават от умни хора.
„Какво пък!?” –казват някои. „Нали един път в годината
чистим!? Щом го правим, имаме нужда от разтуха, да изхвърляме всичко ненужно
навсякъде!”
Защо? Изглежда искаме
да се разболяваме, от мръсотията ширеща се около нас. Нима лекарствата и куцащото
здравеопазване е длъжно да ни лекува? Как да се получи това, като всичко вършим
доброволно. Чистенето и разхвърляне от другата страна. За всичко това отива
ненужно скъпо струващо време. Май са прави ония, които твърдят: „ В слаба
държава, липсва култура! Прости хора
манипулирани, изцяло в натура.”
На всяко кошче за боклук, би трябвало да има надпис, поне за
образованите на което да пише: „Помисли!”. Помисли българино, преди да направиш
кочина около себе си, защото здравето е в твоите разумни ръце.
У нас за съжаление
изплува на преден план нежеланието да живеем с някакви установени правила и
норми, особено ако са наложени от някого или от държавата. Въпреки всичко обаче се оказва, че са нужни
такива закони, които са необходими на обществото като цяло. За да има чистота;
да съществува подреденост и да няма умишлено счупени обществени неща е нужно да
се научим да живеем с правила. Само тогава бих казал, ще блеснат европейски
градовете и селата ни. Трудно осъществимо нали? Интересно как в Германия са го
постигнали? Явно с мисъл за култура и загриженост за следващото поколение.
Нека не правим от родината си кочина, защото първото, което
виждат чужденците у нас е именно това. А народ, който е свикнал от векове да
тъне в мръсотия, не би могъл да постигне напредък в държава, която не се
интересува от индивиди, които не знаят какво е култура.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар