Скромен на вид човек, Антон се справял съвестно със задълженията на
работното си място. Всяка година, когато за ужас наближел именния му ден, се налагало, като опитен артист да се
изплъзва от желанието на колегите да черпи. Обикновено на 17 януари всички
вкупом му пожелавали, късмет,здраве и щастие. Начумерен, като дете което току
що са хванали в нарушение Антон отвръщал:
-Колеги, вие нещо сте се объркали. Днес нямам имен ден!
-Как да нямаш, бе Антоне!? Нали в календара го пише?
За да се отърве от досадните колеги, Антон казал тогава:
-Пише! Вярно! Но, аз го празнувам по-стар стил. На 31 януари!
Така за момент успешно отбивал мераците на колегите. Уви! Те
не забравяли думите му и подновявали атаките си точно на 31 януари. С усмивка на лицата те се втурвали към него и
започвали:
-Антоне, честит имен ден! За много години, жив и здрав!- редели
се те, отново пред него и стискали сърдечно ръката му.
Обаче, вместо чаканата почерпка, колегите пак оставали
излъгани.
-Кой аз!? Имен ден! –наивно гледал в тях Антон и добавял:
-Именния ден, беше преди 14 дни!
-Да, но нали ни каза, че го празнуваш по-стар стил? – не отстъпили
поста веднага колегите. Целта им била, да го видят засрамен. Уви! Вместо срам, изправен като непробиваема
гранитна стена с усмивка на уста, Антон отговорил:
-Ако ви кажа, че съм скочил в реката, да се давя, а вместо
това стоя тук пред вас и го казвам,ще повярвате ли!?
На тия негови думи, казани с насмешка, колегите нямали какво
да измислят и млъквали.
Въпреки всичко това, те не се отказали от атаките си да провокират
пинтията Антон. Проверили кога е рождения му ден. И когато празника дошъл,
усмихнат колега, протегнал ръка за здрависване и казал:
-Честит Рожден Ден, Антоне! Няма ли да черпиш?
-Я па тоя! Всичко знае! Много си умен бе!? – слисал се Антон
и добавил:
-Ти мислиш така, ама аз откъде да знам, че точно сега ,днес
съм се родил!?
-Нали така пише в личната ти карта!?- опитал се колегата да
вразуми Антон.
-Там, може всичко до пише! Но аз не вярвам, да съм се родил,
тъкмо днес… -продължавал да сумти и мърмори, недоволен от разкритието Антон.
-Значи не си се родил а?- не се отказал колегата му и
добавил:
-Как така си тука пред мен, когато не трябва да те има!?
-А... бе има ме! Има! Но все пак ме обзема съмнение, че точно
сега не съм се родил…!
-Кога тогава?- атакувал с думи отново Колегата.
-Кога! Кога…! Откъде да знам? Да не съм врачка? Ако знаех,
щях да черпя! Но щом имам съмнения, няма! – отбил мераците на колегите Антон и
сложил уверено, край на спора.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар