Къде е Димчо Дебелянов?

Една късна вечер пийнал мъж се прибирал от кръчмата. Внезапно до него изскърцали жалостиво спирачки на модерен нов автомобил. Прозвучал любезно женски глас, който го попитал:

-Знаете ли, къде е Димчо Дебелянов?

-Кой Димчо ли?

-Да, Дебелянов!

-Че, къде може да е? –зачудил се пийналият мъж и се почесал по олисялата глава. –Па, он нали умре? Сигурно сега почива в гробо!

-Господине! Аз Ви питах за улицата? Знаеш ли къде е?

-Коя улица? Нашата ли? –озадачен и нищо неразбиращ, попитал добре наквасения с алкохол мъж.

-Коя е вашата господине?  -почти проплакал настойчиво женския глас.

-Те това е! Нали крачим по нея?

-Но извинете господине, аз ви попитах само за името?

-Кой аз!  -изрепчил се гордо пийналият. –Георги се казвам. А ти госпожо?

-Изглежда двамата с Вас, говорим на различни езици?

-Е оти, кажи? Знам сичко на български!

-Къде е улица Димчо Дебелянов?- за сетен път любезно прозвучал женският глас.

-А-а-а! Улицата ли? Па има ли такава?

-Има, как да няма! Нали я търся!

-Па я живеем у тоя град вече петдесет години и не знам да има. Па ти ли, ке знаеш?

-Знам господине! Знам, нали се мъча да я открия!

-Ами! –замислил се най- после Георги и с проточен пиянски глас рекъл:

-Питай у кръчмата. Они требе да знаят. Я като не знам нещо, там питам и ако имат ми сипат, ако немат, здраве да е…

Спогледали се двамата спътници в автомобила, усмихнали се, после без да кажат нещо повече, потеглили търсейки друг човек, който да ги упъти.

В. Софин