По-време на
театрално представление младата актриса, която с успех лъжела публиката с думи
освежени и подкрепени „цветно” с епитети, внезапно забравила следващата си
реплика. Въпреки това невъзмутимо запазила присъствие на духа, като мислела, че
суфльора ще бъде така добър и ще и я подаде. Когато обаче той не откликнал веднага
на запъването и, тя повишила тон самоотвержено:
-О, подай ми я! Подай!
Да но суфльорът,който бил прекалил с водката по-време на
обяда неусетно задрямал и не чул жалостивия призив на младата колежка. Възмутена
донякъде, актрисата тропнала с токове на сцената и изревала на висок глас
същите думи:
-О, подай ми я! Подай!
Суфльорът естествено не бил глух. Внезапно разбуден за миг,
той се сепнал и без дори да усети положението на сцената попитал:
-Какво скъпа да подам? –и секунда след това плешивата му
тиква, никнала от подиума на сцената.
-Подай репликата! – възкликнала леко обидена актрисата, но с
усмивка и лек реверанс към публиката.
-Аха! Репликата!-прозвучал смутено гласа на почти разбудения
суфльор, който веднага откликнал на молбата на колежката . За миг скрил олисялата глава долу под дъските
на подиума и подал исканото, което прозвучало така: „Аз съм корава жена! Мога
да мина и без чужда помощ!”
След изплютата най-после с помощта на суфльора и казана с
усилия реплика от устата на актрисата, залата избухнала в невъздържан смях и
аплодисменти, които били заслужени. Така поне,мислела публиката, която взела
разигралата се сцена за част от представлението.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар