Може би ни се
вижда лесно да извадим риба от реката. Трудно е обаче да накараме водното
същество, пърхащо с хриле да закачи доброволно голямата си уста на куката,
която умира от скука. Докато тя дреме, нетърпеливо рибата движи плавници,
защото е огладняла. През това време,
учим червея да бъде така добър и се принесе в жертва. Да но рибата във реката
губи търпение и скача високо във въздуха и вижда мудните ни действия. Когато успеем
с молби и трепереща ръка от напрежение да убедим куката да цопне във водата,
съвместно с предалата се сложена стръв, плуващия хищник вече е отплавал в
незнайна посока за нас, на друго място където успешно кълве мухи. Трябва ни
обаче време за да разберем това. И докато се усетим, денят взел, че също
избягал съвместно с рибата. Пускаме условно на свобода червея в кутията наблизо,
като не забравяме да му дадем инструкция в утрешния ден да бъде по-любезен и
привлекателен като стръв. За да укротим „топката” или нервите, които са движили кръвта във вените ни, докато лъжехме рибата
или себе си, ние вадим почти празното
шише с ракия, донесено специално за риболова и унищожаваме с достойнство
остатъка. Щом очите ни светнат доволно от алкохола в тъмното, успокоени вече,
прибрали риболовните принадлежности на сухо място в раницата и стиснали в ръка
въдицата, се прибираме прозявайки се у дома. По-пътя щастливи комари изпълзели
незнайно от къде, забиват алчно хоботи в потния ни врат. Успешно жилят и
лицето; пъхат се в ушите, сигурно с цел да чистят ушната ни кал; влизат
поканени в прозяващата се уста и дори не забравят приятелски да се здрависат с
непредпазливо оголените ни ръце с молба и утре да ги навестим.
Когато успеем най-после да избягаме от тях и докоснем с крака прага на
личния дом, кучето, което сме забравили да изведем на разходка, върти щастливо
опашка, посрещайки ни на вратата. Неочаквано за нас се показва навън, нашата
съпруга с празен тиган в ръка. Уплашени от това нейно непредсказуемо действие, се дръпваме назад с мисълта, че ще го употреби
не по предназначение, а право в изпотеното ни лице от напрежението през деня.
Вместо това обаче, със закачлива усмивка
тя казва:
-Хвърляй вътре рибата скъпи! Защото друго няма за вечеря.
Но, когато се вгледа в щастливо опияненото наше лице и изпития докрай от нас алкохол естествено
усеща във физиономията ни, недоумение и дори донякъде притеснение. На съпругата и става безпределно ясно, че сме
се издънили, като новаци и, че няма никаква уловена риба. В такъв случай, тя ни
оставя на хляб и вода. Ако все пак се чувстваме доста огладнели, може да хванем
нищо не подозиращите червеи от кутията със стръвта и да разнообразим менюто си.
Щом за рибата са полезни, защо пък, да не са и за нас. Натурални витамини.
Никакво Г М О. Дар от майката природа! Вярно много труд човек полага, докато се
мъчи да обръща камъни и се рови, като петел в торището, за да открие скритите
там червеи. Все пак, уви друго за ядене няма. А утре? С късмет и особено
трудолюбие положено от наша милост, ще хванем нови и пак, ще лъжем водното
същество с плавници. Този път може би, рибата ще клъвне стръвта на куката или
ние ще увиснем на въдицата, ако я изпуснем. После пак, ще трябва да вечеряме, натурални
витамини, дар от природата, скрити в кутията ни за стръв.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар