Ти или Вие!

Какво се получава, когато ползваме почтително частицата „Вие!”. Ние просто се отдалечаваме от обекта на нашите въжделения. Вместо да се разберем с една дума, трябва да употребим много за да убедим човека срещу ни, че го разбираме, влизаме в положението му и го уважаваме. Но в повечето случаи частицата „Вие!”, отдалечава вместо да сближава хората.

Ако все пак  реша да я използвам, щях да го направя именно тогава, когато наистина желая разграничение с човек, който не ме разбира.

Но ако все пак се окаже, че имам доста допирни точки с него,  винаги бих употребявал частицата „Ти!”.

Ти приятелю, който не ме разбираш, но въпреки всичко аз те уважавам, защото сърцето ми подсказва, че си близо до мен; ти който ми съчувстваш, когато споделям несгодите с теб; ти приятелю, който се смееш заедно с мен, когато виждаш глупостта на хора, които се страхуват да бъдат себе си; ти който ми помагаш в труден момент без да искаш нищо в замяна; ти приятелю който споделяш мислите ми за добро, зло, мъка и любов; ти който просто знаеш, че живота е прекалено кратък и не всичко е пари. Не се водиш от алчност, завист и омраза. Знаеш, че именно тази мъничка частица „Ти!”, означава много за теб. Тя те сближава, целува, прегръща! Прави те същество, което вижда и чувства. Усеща света такъв какъвто е, прекрасен, понякога ужасен, но винаги споделен. А това разбира се е много повече от нищо.

Въпреки това обаче, бих казал задължително „Вие!”, когато не ме разбират; когато мразят всичко, дори себе си и не знаят защо това е така; когато залагат само на лични амбиции, без да се интересуват за нищо и никого; когато мислите им са подчинени единствено за пари, без дори да усещат нуждата на страдащите около тях.

Именно с това почтително „Вие!”, което у нас е уважително, аз бих се разграничил от такива хора.

А човек е човек, не само когато е на път, а именно тогава, когато обича, твори, създава радост за другите и показва понякога само, задължително иронична усмивка с която, често предизвиква недоумение у хора с които е на „Вие!”.

В.СОФИН