Това същество -сапунът

               Ех сапунът! Много плъзгава душица извади! Докато е сух, стои мирно в сапунерката и не бяга. Но когато реши да се къпе съвместно с тялото ни, става досаден с непрекъснатото си изплъзване. Тъкмо решим да ползваме услугите му, когато той безсъвестно отказва да почеше неприятната миризма по-нас и уверено цопва пред нашите невярващи очи, долу на плочките. Принудени сме да наведем кръст, сякаш пред величие и успяваме временно да го озаптим в сапунерката. Не знаещ какво е дисциплина сапунът бяга от затвора си, който вече е пълен с вода от душа ни. Изнервени ние се навеждаме отново и започваме да мечтаем, защо хората не са го измислили да бъде грапав. Хем ще мие тялото ни, хем ще жули кожата, като смъква всекидневната кир от нас. Така от топлата вода под душа няма да ни хване дрямка и ще устоим прави къпането.  Сега докато уверено сапунът милва тялото ни, ние понякога изпаднали в унес, губим миещото същество и цопването му долу на плочките успява да ни стресне до толкова, че се навеждаме да вдигнем бягащия негодник.

Интересно как сапунът, като го прекараме насила през тялото ни, започва да плаче и се топи от мъка. Или може би от болка? Колкото повече го притискаме към нас, толкова повече се смалява. И когато решим, че сметката за тока ще набъбне много от включения на воля бойлер, ние решаваме да спрем плицикането в банята. Да но,  от нашия  бягащ приятел сапунът е останало малко парче, което упорито изскача от ръката ни и не се подава на управление. В такъв случай останалото от него успява да се скрие на спокойствие в канала, който без жалост го изяжда докрай.

За това някои от нас къпещите се предпочитат да използват в банята шампоани. Те не бягат, а успяват до такава степен да ароматизират тялото ни, че нашата човешка миризма изчезва напълно. Дори кучето на двора е успешно заблудено, защото почва да лае по-нас учудено и невярващо на очите си.

Въпреки всичко, добре направения натурален домашен сапун, помага на косата ни, никога да не хваща пърхот. Докато шампоанът или химията му изглежда допринася дори за оплешивяването и лишаването на косми от главите ни.

Негово величество плъзгавата гад създава за тялото приятен комфорт и чистота без която, особено днес живота, би бил немислим. Понякога сме толкова измъчени в банята от него, докато го удържим, че дори успяваме да научим нови хватки. Въпреки това,  с тях безуспешно се опитваме , да хванем здраво, това не подаващо се на дисциплина и увещания , същество сапунът. Сапунът без който не можем…!

В.СОФИН