Истинска приказка, тръпката

      Не ги разбирам младите... Тръпка била любовта. -споделял пийнал възрастен мъж с побелели мустаци разсъжденията си на приятел в кръчмата. -Виж, пиенето действа много по-добре. Като глътна триста грама езикът ми надебелява. Щом мушна още две ракии и главата вече изтръпнала.... Докато успея да се прибера, клатушкайки, като моряк по-време на буря, зазорило. Зад вратата жената ме чака с точилката...
-Виж ти, виж ти, каква ранобудна булка имаш... Щом е успяла и баница за закуска да ти омеси... -завидял му сътрапезникът.
-Не бе! Чака ме тя, пущината скрита, както ти казах зад вратата. Щом влезна през прага и изтръпвам. Такава тръпка брате, после след нея кокалите наболяват цял ден.. А тия младите дето само се лигавят. То нашето е тръпка и то каква само..
-То когато през зимата панталона е скъсан, студа нахлува и тръпката пак е голяма... -обадил се сътрапезникът, колкото да каже нещо.
-Не е същото. Като кръчмарската тръпка и домашната от точилката, друга няма такава. С такова усещане, хем кокалите болят и главата настоява за сок, от зеле и шкембе чорба... А и жената милата, цял ден не говори. Спокойно тихо, просто истинска приказка!
В.СОФИН