Понякога устата с тласъци
успява да създаде отблясъци:
нечленоразделни парламентарни крясъци!
---------------
Не успявайки да глътне хлад
спасявайки дете от глад,
омекна омърлушен шоколад!
---------------
Когато няма смисъл,
депутатът търси мисъл,
която друг е писал!
---------
Празен джобът се ветрей
скърца гладно портмонето,
до заплата как ще се живей,
свърши, даже ракичето!?
..................
Трудно времето проклето
изтъняла пълна, някогашна шия
всичко на вересия взето,
мъка хорска, лоша орисия!
В.СОФИН -"Отблясъци"
Няма коментари:
Публикуване на коментар