Любя!

Любя сладка тишината!

Радват ме звездите в мрака!

Харесвам бунтуваща гората,

от вятър буен, който плака!

Любя слънчева зората,

с лъчи пълзящи у тревата!

Блестяща мами ме росата,

с бисери падащи в краката!

Любя загадъчна Луната!

Играят светлини в реката!

Пълзи изненадано мъглата,

бореща се с мъка в планината!

Любя сини езерата,

превзели с красота душата!

Ухаят искрени цветята -

камъни искрят в долината.

Любя песни от щуреца,

случайно чути на полето!

Харесвам нагъл и храбреца –

светулка виреща нослето!

Любя усмихната жената -

привличат устни с аромата!

Ръце усещат топлината –

любовна тръпка осъзната!

Любя сладка тишината –

галеща целувка в мрака!

Прегръщам мила светлината,

която сутрин, чувства чака!

В.СОФИН