Гледам цветята уханни покрай мене... Рози, бодливи,
карамфили чувствени... и някои други....
Питам се: Дали изпитват, чувства?
Раждат се... цъфтят като хората, увяхват и си отиват...!
А, ароматът им...! Ароматът! Някои приятно сладнят, дори на
езика... Други по-грубите, безчувствено, отблъскват. Също като при нас,
хората...
Хищните, убиват с
невероятно измамния си привличащ аромат, като лъжците около нас, на които
неизвестно защо не устояваме, проявявайки слабост.
Особено красивите, неустоимите превземат чувствата...
Влюбват се в нас, хората. И ние откликваме, подарявайки ги
на любими...
Унили, печални,те придружават всички ни в най-последното
място...
Опитват се да бъдат, докрай с нас.
Убити от чувства,цветята увяхват от мъка! Умират заедно с
нашия последен туптеж на сърцето! Сълзите, не са в състояние да ги съживят.
Въпреки това обаче,те остават живи... Вълнуват със спомена за аромата си...!
Разпръскват свежите си чувства в паметта на хората, които също като тях са
обичали...!
Невероятното излъчване
на цветята, продължава да ухажва Земята. Пътят им, няма край...! Някъде там...
Неизвестно къде.... В паметта, която не забравя чувствата! И любовта, която
остава да живее, напук на времето отнемащо живота, но не и изживяното...! То
остава! Остава, но не като воденичен камък на шията ни, а като сълзи,
горещи,които не могат да се докоснат...! Защото там където, истински
преобладават искрените чувства, паметта, приятели продължава да живее!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар