Докато вися на
опашка в магазин за риба, чувам:
-Какъв шаран искате?
-Най-големият!
-А какъв го искате? Гол или с люспи?
Дочувам глас от
опашката, който ме разсмива:
-Искам го изкормен, зашит с ориз, сготвен, сложен на масата
и...
Тука го прекъсва продавачът:
-А чаша бяло вино, не искате ли?
-Може! –съгласява се с усмивка клиента.
-Тогава идете първо да си го купите! –прозвучава без компромисен
в ушите на клиента, продавачът на риба.
-И това може! Ама няма толкова пари...
-Какво да ви премеря тогава? - пита го с усмивка продавачът.
-Ами... Една пъстърва. Най-малката, ако може и две
скумрийки...
-И те ли малки?
-Може!
-Може, ама не може! Големи са всички!
-Тогава шаранче, малко...
-Добре! Кило точно! –казва продавачът и подава плика с
живата риба в ръцете на капризния клиент. Той я изпуска уплашен, навежда се
взима я с треперещи от ужас ръце, от пода и я връща за до обработка.
-Извинете, а можете ли да ми я чукнете!
-Да ви я чукна!? –чуди се продавачът.
-Ами току виж изскочила от плика докато я отнеса до вкъщи –моли
клиента и чукчето на продавача влиза веднага в действие.
Най-после обслужен и с успокоен шаран в чантата, закупилият
риба излиза навън.
-Откъде се взимат тия, бе –коментира след него, продавачът с
усмивка. -Да му я чукна, па доведи
жената си бе, щом искаш!
Взрив от смях посрещна думите му. Облекчен донякъде кантарът
в магазина продължи уверено да мери предложената риба, от която и аз самият
избрах ,Никулденския шаран за утрешния светъл празник.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар