Пристигна с тъга непозволена,
днес, звукът от тишина...
Роден в душата угнетена,
болката сърцето, припозна!
Черен дим, събран от суета,
отключи огледало в тъмнина.
Угаси блясъкът на любовта -
човек лиши, от топлина!
Злокобен червеят на завистта,
захапа гладен от плътта,
която мълчаливо в самота,
търсеше красотата на деня!
Пламъкът на красивата дъга,
примигна уплашен от мъгла...
Една за обич, протегната ръка –
сама потъна, удавена в тъга!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар