-А сега, дайте да видим къде сте скрили пуричките? –интересува
се усмихнат ревизор.
-Пуричките? –вдигат с изненада всички в без помощ рамене.
От кухнята се чува въодушевен отговор:
-Тука са! –отзовава се готвачът и тика пред слисаното лице
на ревизора три кутии пурички с шоколад.
-А не! Тука в книжата са записани само три пури, а не три
кутии... –казва ревизорът и се взира в лицата на притеснените служители.
Всички погледи са вперени в преминаващия наблизо електротехник
по-поддръжката.
-Да знаеш нещо за пурите? –питат го.
-От големите или малките ви трябват? –пита на свой ред той, и сочи на тавана осветлението.
-Хайде сега... –усмихва се не притеснен ревизора виждайки
изпотените от напрежение лица на колектива, тръгнал да му угажда.
-Пури за пушене се търсят! –изплюва той, най-сетне камъчето,
което беше заседнало в гърлото му.
-Че кажете така! –въздъхват с облекчение всички.
-А ние се лутаме като малки деца, изгубили играчка! –усмихва
се с въздишка на облекчение, готвачът.
-Тези трите ли търсите? –пита главната администраторка и
поднася почти с благоговение, намерените с трудност, пури за пушене.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар